SOS . . . – – – . . . MAYDAY
Въпреки старателната предварителна подготовка на плаването и въпреки всички предпазни мерки случват се нещастия, с които не можете да се справите сам. Гори двигателят, нощем сте загубили човек в морето, някой от екипажа е тежко ранен, пробит е корпусът и не можете да спрете водата…
Много са бедите, които могат да ви сполетят. Щом съществува неминуема опасност плавателният съд да загине или е застрашен човешки живот, няма място за колебание – дава се сигнал за бедствие.
Не мислете, че решението да искаш помощ се взема лесно. Поради чуждата намеса последствията винаги са тежки. Решението трябва да назрее при крайна нужда: едва когато вашата самоувереност и моряшки познания са изчерпали всички възможности за спасяване на съда и живота на екипажа. Безброй са случаите, когато мореплаватели без чужда помощ са отвели благополучно в убежище едва крепящи се аварирали съдове. Обратното също се случва често: „големи моряци“ биват прибрани от спасителния вертолет, а техните плавателни съдове, здрави и читави, продължават да плават сами, докато случайно ги срещне някой кораб и ги вземе като дар от морето. Не губете хладнокръвие, не прибягвайте до SOS, докато положението не стане безнадеждно! Мъгла, незначителна пробойна, строшено кормило, повреден двигател (което е равнозначно на безветрие за яхтите) не са основание за искане на помощ.
Не забравяйте, че спасяването на вашия или на екипажа живот е безусловно, общочовешко задължение. Както всеки в морето, така и вие, ако не помогнете на изпаднали в беда моряци, ще бъдете съден и осъден. Но спасяването на плавателния съд е друго нещо, то е сделка. Никой не е задължен да прибере или да провлачи вашия аварирал съд, ако не му се заплати за това. В Средиземно море за провлачване на повредена 10-метрова яхта (без договор за спасяване) се заплаща по 300 долара на миля. Няма да се спираме на юридическата страна на спасяването; каква част от стойността на плавателния съд и от ценностите, които носи, става собственост на спасителя, колко ще ви заплати застрахователят, ако изоставите съда си, и други невесели и доста сложни взаимоотношения, уредени от законодателството.
Да предположим, че сте загубили контрол над положенето, вече нямате други възможности и твърдо сте решили да искате помощ. Преди да използвате някой от начините за сигнализация, трябва да си изясните каква помощ ще искате. Необходима е трезва преценка на положението. При бурно море или след авария, когато човек е изчерпал силите си, трудно се прави реална равносметка. А това е много необходимо, защото цената, която после ще плащате, е много различна. Казано с две думи, трябва да имате твърдо становище: спасяване ли искате или съдействие. Когато човек е в беда, мисли, че който и да е начин за искане на помощ може да свърши работа. Това съвсем не е така, ето защо в Международната конвенция за защита на човешкия живот на море са предвидени много сигнали за бедствие:
- Оръдейни или други взривни сигнали, произвеждани през интервали от една минута.
- Ракети или гранати, изхвърлящи червени звезди, изстрелвани по една в кратки интерали от време.
- Сигналът SOS (…–…), даван от каквато и да е сигнална система (звукова, светлинна, радио).
- Съчетание от флаговете NC/ November – Charlie / на международния сигнален код.
- Сигнал, състоящ се от квадратен флаг и под (или над) него черна топка или друго нещо, наподобяващо топка.
- Видим пламък, например запалени в кутия парцали с нафта или смола, факел (фалшфойер) и др.
- Оранжев дим, изпускан от специална димка.
- Червени парашутни ракети или червен факел (фалшфойер).
- Бавно повтарящо се повдигане и спускане на хоризонтално изопнати встрани ръце.
- Радиотелеграфен алармен сигнал.
- Радиосигнали, излъчвани от бедствени буйове SART , EPIRB. /Това е малка херметически затворена кутия (естествено, че плава и тежи не повече от 1 кг). Щом се натисне бутонът, кутийката започва да излъчва аварийни сигнали на честотите 406, 025 MHz и 121,5 MHz . Батериите на буя осигуряват неговото непрекъснато действие в продължение на 100 часа./ Повечето яхти и някои моторни катери са снабдени с УКВ- радиотелефон. Наистина той има малък обсег на действие (чуваемост), но е чудесно средство за искане на помощ. С радиотелефона имате и обратна връзка знаете дали са ви чули и идват ли на помощ. Безценното качество на радиотелефона е възможността да уточните каква помощ искате. Например ако искате спасяване, излъчвате MAYDAY / Мейдей /, но ако имате нужда само от съдействие, тогава излъчвате ПАН – ПАН.
MAYDAY / Мейдей не означава майскиден J /, юридически е обвързано с понятието за неминуема гибел на хора. При такъв сигнал всеки капитан (отнася се и за вас) е длъжен веднага да окаже безплатна помощ на хората. Властите изпращат спасителни средства (катери, кораби, самолети) и координират отклоняването от курса и насочване на най-близките до бедствието съдове. За всички тези отклонения на кораби или изпращане на спасители се заплаща както за издръжката на корабите (гориво, заплати и др.), така и за закъсняването на превозваните стоки. Тези средства не се възстановяват на корабособствениците или на властите. Затова преди да излъчите MAYDAY, помислете добре: наистина ли е заплашен човешки живот.
Морско изпълнение на УКВ-радиотелефон има честоти от 156 до 162 MHz , стационарните са с мощност до 25 вата и в зависимост от условията и височината на антената могат да осъществят връзка до 100 мили. Преносимите модели на УКВ-радиотелефони обикновено имат мощност 1 ват и обхватът им е до 20 мили.
СИГНАЛИТЕ ЗА БЕДСТВИЕ СЕ ИЗЛЪЧВАТ НА 16-И КАНАЛ. За това той трябва да е максимално свободен. Не приказвайте много с приятели какво е времето или колко риба сте уловили; през това време някой може да иска помощ, а вие сте задръстили ефира. При нормални условия 16-и канал служи само за установяване на връзка, т.е. да си определите на кой канал ще проведете разговора и веднага да го освободите. Този канал е аварийната честота.
Строго спазвайте следната последователност на ритуала за искане на помощ:
- MAYDAY / Мейдей / ,… MAYDAY … MAYDAY
- THIS IS …. – Името на плавателния съд.
- POSITION – Местоположение: географска широчина и дължина или истински пеленг и разстояние към известен географски пункт. (Напр. „На 23 мили 080 градуса към нос Емине“.)
- Естеството на бедствието… (пожар, пробойна и пр.).
- От каква помощ се нуждаете … – да бъде спасен екипажът, бърза медицинска помощ и др.
- Намерението на капитана… – да напусне съда, да се движи към брега, да чака на дрейф и др.
- Допълнителни сведения, улесняващи спасителите… – вид и цвят на плавателния съд, околните условия и др.
Няма да е излишно да напомним, че съобщенията трябва да са кратки, ясни и членоразделно произнесени. Не крещете, така няма да увеличите района на чуваемост! Запомнете последователността на „ритуала“, напишете го едро и в пластмасов плик го залепете до или върху радиотелефона, за да ви е под око. MAYDAY се излъчва не само когато искате помощ, защото неминуема гибел заплашва вашия плавателен съд, но и когато това се отнася до друг (близо до вас) плавателен съд, който сам не може да излъчи сигнала за бедствие: например няма радиотелефон, мачтата (антената) е паднала, акумулаторите са изтощени и др. MAYDAY се излъчва и когато е необходима допълнителна помощ освен тази, която вече се дава. Например спасителния кораб не може да ви приближи поради наличие на скали и е необходимо да дойде вертолет. Съществува ли и най-малко съмнение за наличие на неминуема гибел, вместо MAYDAY се излъчва ПАН … ПАН… ПАН. Това е сигнал за помощ или по-конкретно за съдействие, когато не е заплашен човешки живот. Обикновено ПАН се излъчва, за да се съобщи много спешно известие, свързано със сигурността на съда или на хората, намиращи се на борда. Например когато двигателят е аварирал и е необходимо провлачване на съда, когато човек е ранен и трябва да се евакуира, но не да се спасява животът му. Излъчването на ПАН.. .ПАН.. .ПАН е със същата последователност и изисквания както при MAYDAY, но вместо три пъти да се повтаря MAYDAY, се изговаря Пан. Излъчванията (MAYDAY и ПАН) се повтарят, докато се получи потвърждение, че са приети от съответна спасителна организация. Щом чуете, че се излъчва MAYDAY или ПАН, веднага прекратете всякакви разговори по ефира, за да бъдат чути сигналите от спасителите на брега. Три минути след като цялото съобщение е излъчено и няма потвърждение, че е прието, ваш дълг е да започнете препредаване на съобщението за бедствие. Препредавате (през интервали от 5 – 6 мин), докато се получи потвърждение или докато друг радиотелефон (по-мощен или по-близо до брега) поеме препредаването – това е моряшка солидарност, която няма защо да се пояснява. Ако след като сте дали MAYDAY или ПАН, положението се промени и вече нямате нужда от помощ, веднага обявете анулиране на бедствения сигнал чрез многократни излъчвания, докато получите потвърждение. Така ще спестите излишно придвижване на спасителите, защото в същото време някой друг може би се нуждае от помощ.
Дългогодишната практика на море е доказала, че за малките плавателни съдове, които нямат радиотелефон, искането на помощ най-ефикасно се осъществява с видими средства (пиротехника). Трябва да познавате възможностите на видимите сигнали и да ги използвате при различни обстоятелства. Например нощно време ракетите са многократно по-ефикасни, отколкото денем. От тази гледна точка сигналите за бедствие условно могат да се разделят на две: тези, с които ще привлечете към себе си внимание и ще обявите тревога, и тези, чрез които възможно най-бързо ще насочите към себе си кораба или вертолета, който ви идва на помощ. Като започнем от най-ефикасните, ще характеризираме сигналите за бедствие, които са най- подходящи за обявяване на тревога – равнозначно на MAYDAY.
Червена парашутна ракета. Достига височина 300 метра. Продължителността на светене е 30-40 секунди. Вижда се на 20 мили.
Пистолетна червена ракета. Височина – 150-200 м. Продължителност – 5 сек. Видимост – 7 мили.
Ракета с две червени звезди. Височина – 80 – 100 м. Продължителност – 4-6 сек. Видимост – 7 мили.
Факел (фалшфойер). Продължителност – 60 сек. Видимост – 3 – 5 мили.
Квадратен флаг с топка под (или над) него. Различава се от 3 – 5 мили, много по-добре отколкото съчетанието на флаговете от международния сигнален кодекс.
Блик от огледало. Макар и трудно (необходимо е слънце), огледалата, които има във всеки спасителен сал, действително вършат работа. С такова огледало можете да привлечете вниманието на минаващ кораб дори на 5 – 6 мили.
За да насочите към себе си спасителите, освен изброените сигнали можете да използвате още и:
Флуоресцентна боя, размиваща се във водата. При ясно и тихо време прави обширно, добре видимо петно.
Димка, изпускаща оранжев дим, но при силен вятър димът се разсейва и няма ефект.
Сигнализиране с електрическо фенерче: три точки – три тирета – три точки. Това всеки го разбира, но има ефект само нощем.
Повдигане и спускане на изопнати встрани ръце.
Когато използвате пиротехническите средства, е необходимо да внимавате много. Пазете ги на лесно достъпно място (но не и за децата), далеч от огън. Начинът, по който се задействат ракетите и факлите, е разбираемо изобразен (или написан) върху самите тях.
ВНИМАНИЕ! – не забравяйте трите основни правила за изстрелване на ракети:
ДЕЙСТВАЙТЕ С РЪКАВИЦИ. За да не обгорите ръцете си.
УБЕДЕТЕ СЕ КЪМ КОЯ СТРАНА СЕ ИЗСТРЕЛВАТ. Стрелките върху тях показват посоката на изстрелване, но нощем можете да сбъркате и да се нараните тежко.
ВИНАГИ ДРЪЖТЕ С ДВЕ РЪЦЕ РАКЕТАТА. Откатът е неочаквано силен. Насочвайте я нагоре, под ъгъл спрямо вятъра, по такъв начин, че да отиде в посоката, откъдето очаквате помощ.
Дневни и нощни сигнали за бедствие:
- Слънчеви бликове чрез огледало
- Автоматична „светкавица“към спасителните кръгове
- SOS с рог за мъгла
- Оранжеви димки
- Флуоресцентно оцветяване на водата
- Флаговете NC
- Квадратен флаг и топка
- Черен квадрат н точка на оранжев фон
- Бавно повдигане и спускане на изопнати встрани ръце
- Пистолетни ракети – червени
- Бедствен радиобуй
- MAYDAY на 16-и канал по УКВ-радиотелефон
- Червен факел (ръчен)
- Червени парашутни ракети
- Ракети с две червени звезди
- Електронна светкавица
Асен Дремджиев