Та беше около 8 вечерта,буричката беше на привършване,всичко беше мокро,а ние гладни и недоспали.Карах аз,мадамата дремеше в кокпита,а брата и Поляка/Словак спяха вътре.
Знаех какво ни чака,но не си го представях толкова гадно,знаех,че бурята ще свърши с един последен напън,но нямах представа,че ще се напъне чак толкова яко.Спеше ми се,исках някаква топла храна и легло върху което не се излива солена вода-поне сладка да беше нямаше да е толкова зле.Ей с тия мечти си живеех до момента в които за пореден път не се обърнах през рамо за да проверя какво става.Ставаше една не е за приказване,но нали сам почнал и трябва да го довърша.Цялото небе зад нас беше ЧЕРНО,облаците идваха с дъжд и във формата на подкова.Бяхме набарали най-добрия вятър за бягане,но сега ни чакаше последната му надyвка.Вълната продължаваше да е сериозна за нашта лодчица,нямаше как да дам на мадамата да кара и нямаше защо да я откъсвам от мислите и.Какво ли си мислеше?
ГРАМ,ама грам ви казвам все едно ми падна на главата.Мацето подскочи,аз също,а долу се чу ясния звук на глава шибната в тавана на кабината.Бях се свил на костенурка и несмеех да си мръдна тиквата,женската част от екипажа ме гледаше с очи като палачинки,вкопчила се в някакво въже.5 секунди и брата беше отворил капака.
-Къде падна това?
-Миии……..
Миии…неможех да си кажа именцето аз.
С шумен трясък брата затвори кабината,светна някакъв фенер долу и започна да се стяга за поредния шамар.
ГРАМ И ТРЯСЪК.Баси чудoтo,мен са ме гонили разни бури из БГ,падали са светкавици на половин километър от лодката,ял сам шамари от времето,но това беше някакси по шумно.На страха и ушите са големи.
Капака се отвори и брата скокна в кокпита,обърна се и го тресна отново.Гледам аз и се чудя Словака няма ли да се излюпи.
-Вързан???
-Вързан.
-Ония ще стои долу,проверих заземката на яхтата,всичко изглежда ОК.
Браво бе,аз вързан в кокпита ще карам и ще чакам да ни тресне светкавичка,брата ще помага,мацето ще виси тук,а поляка/словак ще го играе куротист????
-Брат,няма ли да е по-добре да влезеш вътре за да може поне един от нас да мърда ако ни удари грам? /Много тъпи въпроси задавам понякога/
-Тука ще стоя,ако можеш карай,ако не хващам аз.
-Ма брат……..
-Карай бе.
Карам аз,засвяткал сам се и бягам по вълната все едно че буря ме гони.
ТРЯЯЯЯЯСС.
Е това падна мнооого близко.Поглеждам брата,а той само си намества козирката на качулката.Беше му ясно,че няма какво да се направи,беше ми ясно и на мен.Прекалено близо бяхме за да бягаме от всичките тия светкавици,падащи малко зад нас.Неискаше да влезе вътре,нямаше да вляза и аз,не поне докато не отмине тоя екшан.Много ми се искаше да оспорвам това негово решение,но той го играеше kapitan и нищо неможеше да се направи.Не ми беше до бунт на борда и нямаше време за разправии,а и той беше капитана,а това значи че винаги е прав/пак аз съм винаги в грешка,ама това е друг въпрос/.
Беше вече тъмно,вятъра усили до около 40 възла/към 60+ километра в час/вълната нямаше и намерение да пада,сърфирахме си в тъмницата и чакахме.
Е дочакахме го-силен порив на вятъра,чупещ гребен на вълна и кокпита беше пълен с вода.Бях под голям ъгъл спрямо посоката на вятъра,платното започна да вибрира силно и ме беше страх да не го скъсаме.Само това ни трябваше.
-Ще ми трябва помощ.
-Казвай.
Някой да гледа посоката на вятъра и да казва колко мога да бягам по него,а другия да следи скоростта му и наща скорост,а аз ще слушам за идващи гребени и ще карам.
Нямаше време за грешки,но и нямаше как да си вдигна главата за да виждам от къде духа вятъра,как върти,с колко духа и да карам едновременно с всичко това.Имаше гадна опасност да изтърва лодката,да застанем с борд към вълната и да я обърнем,както и да скъсаме някое платно или счупим мачта ако вляза в глисаj и тръгнем остро към порива с пляскъщи се платна.До 35 вятър нямаше проблем,но на поривите беше зор + вълната само се чуваше,но се виждаше чак когато ни плесне по задника.
ТРЯЯЯСС.
Тия гръмотевици ги бях забравил.
-Пускай ,пускай,пускай.
-32,35,38,12,14,16.
Пускам аз по вълната,както ме съветва брата,а мадамата диктува скоростта на вятъра и нашта скорост.Наоколо беше ЗЕЛЕНО,чупещи се вълни с фосфорециращи гребени ни догонваха всяка пета секунда,парzаляхме се по тях,кокпита пълен с вода,мачта скърца,въжета свирят…….ИДИЛИЯ.Мацето диктиваше все едно ми е секретарка и колкото по-голяма скорост развивахме,толкова по-тънък и беше гласа от кеф.Тая е луда.
100 пъти съжалих,че нямам фотоапарат който може да снима всичко това.Можеше да е основата на прекрасен наръчник на това кое и как не трябва да се прави в океана.
3 часа си се лизгахме с вълничките,светкавиците падаха наоколо,всичко зелено и шум като на състезаващи се локомотиви.След 3 часа мъки небето почна да се прояснява,гребените се позагладиха,вятъра падна и почна да вали.Ма как така заваля от небе което според мен беше ясно и аз не разбрах.Валеше като полудяло,а ние едвам се движехме с малкото платна които бяхме оставили.Шамара беше отминал,сега идваше време за баня.Грабнах ci мокрия г.з и се набутах в кабината,брата и Словака застъпиха на нощна стойка.
Събудих се в 5 сутринта,вятър съвсем нямаше,словака си пушеше цигарка,а брата си беше легнал.Свалих предното платно,пaлнах моторетката и с чаша топло кафе я подкарах към брега.Това е малко общо казано защото накъдето и да вратнех все беше бряг,но най-близкия беше на около 2000 километра.
Прекрасна утрин,тухо море,зазоряваше се,лодката беше изкапана от дъжда и се очертаваше страхотен ден.ДА ама не.
-имаме проблем.
Сега пак какво?Тъкмо мислех да си лягам и да оставим мацето да спи.
-Капитана е много зле.
????????
-Сега се събуди и казва,че страшно много го боли ухото,неможе да мръдне,вия му се свят и му се драифа,скърца със заби и едвам гледа.
Не беше свършило изречението и аз бях се метнал вътре.Картинката не е за обясняване,по-добре някои или даже двама да си бяха счупили по някои крак или рака.Брата/той ми е близнак/едвам гледаше с поглед на Силвеctар Сталоун,бял като призрак и с подута дясна част на лицето.Дишаше на пресекулки и въртеше очи като настъпан.
-Брат,боли много,дясното ухо не чувам.
Сега ми идва да ревна,а можете да си представите какво ми беше тогава.
-Ще оправим не се бои.
Лъжа като циганин,но няма почти какво да се направи.Най-близката болница беше на около 10 дни път,а всеки е наясно до какво може да доведе едно сериозно възпаление на ушите.Ръце,крака,ребра,тикви разни,пръсти,кокали…….дребни неща са това.С ухо и идея нямах как да се оправям,знаех някои неща,но това беше само колкото да ми стане ясно сериозността на положението.
-Брифинг вашта мама,всички в кокпита.
Неразбирали български а?Разбраха ме прекрасно.
-Трябва ми запалка,марля някаква,разтопен восък и чиста кърпа.
Това не го разбраха и ми се наложи да им го превеждам.Бе тоя Словак нали си беше взел Хамериканско/Български речник,защо още не го е научил тоя език?
Мацето се обърна да изпълнява-ма кой и е казал,че може да си ходи,брофинга сега започва.
Много кратък брифинг беше-мадамата минава медицинска сестра и се грижи за брата,забравя за каране на лодки,правене на кафета за нас и спане в кокпита.Словака прави пълна инвентаризация какво имаме в аптечката и започва да чете в морския алманах как да се борим с проблема,както и прави списък какво ще правим и какво сме правили,в колко часа какво,лекарства,състояние на пациента,какви признаци има…….
Аз минавах в ролята на Доктор Ох Боли.Много обичам тия роли-нищо не разбирам,но трябва да ги играя.
Грабнах най-якия фенер които ми попадна под рака,съблякох си гумените гащи и се наврях вътре.Лодката се оправяше сама,нямаше къде да се блъсне.
-Брат дай да видя.
Обръща се той и на мен ми се до..а.Ухото му беше толкова подуто,че приличаше на смачкано,окото му беше полузатворено и трудно си мърдаше челюстта.Нямаше какво да се гледа,беше се запечатало от възпалението.
Нищо не казах,нищо не попита и той,нямаше какво да се говори.Излязох навън и ми потекоха сълзите.
Не бях ревал от 3 години-последния път ми беше когато един некадърник/доктор ми спомена между другото,че трябва да ми резне крака за да имам някакъв шанс да живея.Е даже и тогава само скръцнах със заби и си организирах атака с помоща на брата,но това е друго.Сега не бях аз нагазен,а близнака ми.
– Четех ли бе?????
-АХА.
-Кво????
– Да чета,трябват ми още 3 минути,имам ли?
ААААА можело значи.Аха ама не на тая лодка,не и когато положението е надървено,а ние сме нагазени.
Излиза Словака с алманаха в ръка,мацето примигва зад него и чака за идейки.
-Няма какво толкова да направим/това го знам/препоръчват топли компреси на ухото и здрава храна,никаква баня или каквато и да е интервенция.
ПРЕКРАСНО.КОМПРЕСИ?????
-Друго няма ли?
-Това е само какво може да се направи,а лекарствата са на друга страница.
-ОК,ти почваш да четеш лявата,а мацето дясната и после се сменяте на страничките,така ще знаете какво да правите и двамата и ще стане бързо.
Ма как ми се искаше да мога да чета медицински термини на тоя странен език.Гушнаха се двамцата и се зачетоха.
-Капитане съветват антибиотици,през 4 часа след ядене от най-чистия вид и за около 4 дни ще се оправи.
Ма и без бунт на борда станах kapitan,оригиналния се беше тръшнал долу и бяха разбрали кой и каква роля ще има.
Обясних им защо НЕ ТРЯБВА да ползваме антибиотици,беше много просто-аз съм алергичен само към това и от 22 вида които ми пробваха преди една моя опеация,отрицателни бяха 17.Върха на сладоледа.Само това ни трябваше-да му натресем нещо към което има непоносимост.
Добрата новина беше,че имахме какви ли не лекарства в лодката.Чантата с илачите беше с големината на малък хладилник,имахме и торба с наркотици,едни от най-добрите в света.Имахме и морфин и то доста добри количества,но и поне още 5 мноооого по-добри и по-бързо действащи.
Лошата новина беше,че няма как да ползваме нищо-брата като всеки kapitan минава на прегледи всеки 6 месеца и няма как да ползва каквито и да е наркотици,антибиотиците можеха да го убият,а възпалението можеше да се развие навътре в……..ми не ми се и мисли.
Мокра кърпа,чайника на котлончето пълен с вода и завит с кърпата,яка бутилка с добра капачка и големи надежди.Друго нямаше какво да се направи.Обясних на брата какво съветват в алманаха,какво правим и какво имаме в наличност.
-Компреси брат,компреси.
Ми аз това го знаех,но все пак той да си прецени.Колкото и да го болеше не му се рискуваше с някакви илачи които можеха да ни създадат по-сериозен проблем.То по-сериозен от това здраве му кажи,но има и по-сериозни МАЙ.
Бутилката завита в хавлиената кърпа пълна с вряла вода ,кърпата гореща от парата на чайника и чаша топъл шоколад.Е това беше плана за деня.
Наближаваше време за ежедневната среща по радиото.Мадамата с чаровен глас обясни какво е положението и поиска съвет.Късмет ви желаем беше най-доброто което чухме.Аз карах като луд/за къде ли се бях забързал???/мадамата го играеше квачка,а словака препрочиташе за пореден път какво можем да направим.От тоя ще излезе прекрасен доктор в критични ситуaции-сигурен съм,че може да пренапише алманаха.
Е така си минаха 2 дни и две нощи.Аз карах,спях,ядях и някои други работи горе в лодката,а двамцата чужденци въртяха смени долу с кърпите и компресите.Положението никак не се подобряваше-брата продължаваше да е подут,не беше спал от 2 дни,почти не беше ял нищо и се гърчеше от болки.
-Капитане ако продължаваш така ще ти свършат цигарите.
Словака се загрижил и за мен.Имахме около 60 кутии цигари за цялото пътуване,но това при нормални обстоятелства е повече от достатъчно.Обстоятелствата ОБАЧЕ никак не бяха нормални.
-Ми спираш да пушиш.
Погледна ме,кимна и пак се прибра долу.От към цигари бяхме накъсо вече,но от към храна имахме за цяла рота.Никoй и неискаше да чуе за готвени,ядене или почивка.
-Брат ти те вика.
Скачам аз,зае…м лодката и се навирам вътре.
– Давай антибиотиците.
Нямаше какво да му обяснявам,той го знаеше и решението беше негово.Няма как да се откаже на такова нещо.Докато се обърна и Словака беше готов с хапчетата,а мацето с чаша шоколад.
-Най-доброто за което можем да мечтаем,ако това не помогне няма какво.Има и още някакви които ги препоръчват,но това е върха,2 дни вече чета.
МММММ Словака си беше научил урока.Докато ги глътне брата вече беше записал в тетрадка подготвена за случая какво сме му дали,колко,в колко часа……..Ма тоя ще го почерпя само да си стигнем живи,за здрави незнам,но поне живи.
Някой да е играл скоро на рулетка,а на Руска ролетка,а в пищова вместо 1 да е имало 3 патрона????Голям кеф няма що.
СЛънце грее,риби скачат,син океан…………ма на кой му пука.Следващите 2 дни се мереше температура,забъркваха се илачи,компреси разни,пишеше се в тетрадката и си играехме на болница в средата на океана.
На третия ден подобрение-поотпуснало го малко,почнал леко да чува с ухото и не беше толкова подут.Добре нали????Да бе да.Другото ухо почваше да се подува по същия начин,болката се местеше от едното към другото и брата приличаше на бит от Левскарска агитка.
Тъпчехме го с антибиотици,хранехме го като пате с топли……. и стискахме палци или там каквото имахме за стискане.
На шестия ден както си карах аз се отвори капака и се покажа китаеца нахлюпил една jaлта шапка.
-Кво става?
Баси мен ли ме пита какво става???Благодаря,добре сам.
-Чувам,не ме боли много,мога леко да си движа ченето,малко ми се вия свят,но ще се оправя.
Ей мале как си пълнах една цигарка от кеффффф.Ще го бъде значи.
Приличаше на призрак,беше изгубил поне 5 килограма,дрехите му висяха като подарени,неможеше да дръпне нито едно въже,но искаше да покара малко.
-Рибата кълве ли?
Бе кви риби,кви 5 лева???Мен ми идва да нападна някои пасажерски кораб и да му одвлека доктора,а той кълвяла ли рибата.
-Яде ми се някаква топла риба.
-Е това е приказка бе,ей сега ще ти хвана.
Ма нали е риболовен форум това да си дойдем на думата.
Бяхме на около 1600 километра от брега,водата беше същия син цвят като тази на Хавай,дорадота скачаха тук там,а и летящи риби прехвърчаха.
Въдиците готови,пискюлите във водата,газ на мотора и натягане на въжета.Гоним вечерята с пълна газ.
Нямаше смисъл да променям тактиката от предишните дни,ползвах същите цветове и размери на същото разстояние заяд лодката.Няма да го повтарям,написа сам го вече.
Хванахме му едно дорадо,закачихме още едно,но беше малко и го пуснахме.Скарата беше приготвена преди аз да изчистя и филирам рибока,картофи в масло и препечени арабски хлебчета.Капитана мърдаше вече и си влезе в ролята-накълва се здраво,пи един чай и се зае да си играе с неговите играчки.Никoй не беше проверявал къде сме,как се движим,разходи на гориво……..не ми беше до това.Следях само прогнозата за времето за да не ни изненада някои шамар и пердашех с пълна пара на североизток.След около 30 минути се оказа,че сме се забавили малко/е как иначе като карам сам/но ни чакат добри ветрове,имаме 2 лодки в близост/на около 300 километра от нас/и резервоара на лодката трябва да се зареди.Капитана си легна и най-после заспа,захърка и Словака,а женската част от екипажа не измъкна навън ухилена.Отстъпих геврека,донаядох се и се тръшнах долу да поспя.
Не ми беше до снимки и нямам много от тия преживявания.Ето как се прехвърля гориво направо от бидона в резервоара.
Последната и единствена кола на борда.
Бяхме изкарали около 2 седмици с морето и никoй не приличаше вече на себе си.Ето ме мен рано сутрин изпанал се мощно с моите 62 кила и си чакам кафето,а то все се бави.
Мале плаша се като я гледам.
Та както и да е.Беше малко по-студено през последните няколко дни и не ни беше до баня.Банята представляваше един туристически душ с обем 25 литра и вършеше прекрасна работа в топло време.Бяхме си купили и сапун който може да се ползва със солена вода,та не воняхме,но пак имахме изглед на изтървани от някъде/еле я/.Наближавахме пак район с високо налягане,гадна ситуация в която си проличава кой и колко нафта има,как ръчка моторетката и кой може да си поправи мотора като стане нещо.Нашия беше с големината на сенокосачка и като го натиснех на 2500 оборота вадеше звук на миксер в изтерия,но до момента нямаше проблеми с него.
Рано сутринта по радио се чу,че не само ние сме нагазили в……. и всички моторясват,но за разлика от тях ние имахме нафта да стигнем до Лас Вегас по изчисления стига да намерим път до там,но пак повечето бяха издухали дизела и сега духаха платната.Поне половината бяха само с по 5-10 галона,докато ние продължавахме да сме пълни или почти-95 галона+ малко в резервоара.Океана приличаше на езеро,грам вятър няма както и никаква вълна-много гадно време за риболов.Никога не ни е вярвял риболова в гладка вода,но това беше лесно обяснимо.Трябваше ни много по голяма скорост от тази с която пътувахме за да могат разните силикони да се подмятат здраво,да имаме вълна зад лодката на която да ги качим или прословутите имитации на летящи рибета които кротко си стояха в куфара с рибарските принадлежносто които пак беше в апартамента под леглото.Не е лесно да си шемет,но на мен ми се отдаваше с пълна сила.
На брата ушите бяха добре,екипажа беше отпочинал,лодката си вървеше нормално и беше време за риболов.Летящите рибоци почти бяха изчезнали,а цвета на океана леко биеше на синьо вместо изумителния лилав цвят през последните 2 седмици.Това ни накара да сменим тактиката в риболова.Нямаше как да премерим температурата на водата,а и нямаше голям смисъл,сутришните температури на въздуха си показваха,че с тия шарении няма да хванем много неща.
4 пръчки във водата-големия пищов на около 150 метра зад нас с марлиноубиеца,на 65-70 метра дебел и платен зелено/черен силикон с 2 единични куки и верига,както и с 3 черно/лилави силикончета на повода.Това поне работеше добре на бавна скорост,малките силикони създаваха ясно видима вълничка пред големия,както и държаха цялата пискюлница на повърхността.Виждаше се как отвреме на време големия изскача над водата и оставя добра диря от балончета с пробитата си глава.Големите ми надежди бяха именно на тоя силикон.
На трето място /30 метра/оставих лилаво/розово,синьо,черен силикон с малъкв синьо/сив пискюл в него двойна кука и тънък повод.Главата му беше вдлъбната и през около 15-20 секунди създаваше голям балон зад куките.
Точно зад задника на лодката /10 метра/се мандахерцаше много малък перушинен лилаво/черен пускюл с двойна кука и повод 60 либри.Бях отпуснал аванса на тая макара доста повече от необходимо,очаквах удар на трети или на близката и се надявах ако нещо забие да минат или през жадната/малко вероятно/или с отпуснатия аванс на първата да развие и целия пасаж да премине покрай втора и трета,които бяха с почти същия цвят на първата.
Нямаше ги шарените Хавайски цветове,нямаше вече скачащи додоси или атакуващи чашата ми с кафе летящи робоци.Надеждите бяха за марлин на последната,заблудена тъна с името ГОЛЯМО ОКО рано сутрин или на залез слънце или ако имахме късмет албокор тъна.Влачехме с около 11 километра в час,а трябваше с поне 15.Е трябваше и голям мотор за целта,както и бенжностанция в средата на океана,а такива нямахме и се опитвахме да излайем някое рибе с това което разполагаме.
Е точно както си влачехме се случи нещо което никога не бях виждал,а и не бях чувал да е възможно или да се е случвало на някои.В ляво от нас на около 150 метра се появи малка вълничка,толкова малка,че приличаше на оставена от надувна лодка с 3 коня мотор.Знаех какво е това,но незнаех какъв вид е рибата.То беше ясно какво е-нямаше какво друго да е освен пасаж от риби.
Скокнах за да се огледам по-ясно.Оглеждам се аз ама нищо немога да различа.Вълничката беше около 400+ метра дълга и явно пасажа не беше никак малък.Със скоростта с която се влачехме беше трудно да се определи накъде са се запътили тия рибета,а не ми се искаше да натискам мотора точно в този момент или да сменям посоката в която се движехме.До тук нищо особенно нали?Ми и аз така си мислех-бяхме виждали с брата големи пасажи как се шмиткат насам натам покрай брега на Сан Диего и тая вълничка беше същата каквато оставяха скумриите.
Подкарах аз с надеждата да ги наближа под ъгъл,но си останах само с тая надежда както ми стана ясно след около 2 минути.Бяха се насочили точно към нас и нямаше мърдане,или нещо щеше да клъвне или да стресна целия пасаж.50 метра пред носа на лодката водата се размърда и пасажчето потъна.Напразно гледах с надежда да се появят отново или нещо да забоде на близката въдица-тя беше най-подходяща като големина за вълничката която видях.Надявах си се аз и се оглеждах като гърмян заек,но нищо особенно.Нищо обаче аз така си мислех.Пред мен нищо,зад мен нищо,но няма кой да погледне какво става ПОД мен.Ми най-накрая се сетих и се оцъклих-пасажа беше точно под лодката на около метър под повърхността на водата.Хиляди/МИЛИОНИИИИИ/малки рибета плуваха заедно със скоростта на лодката подредени като аптекарски шишета.Беше толкова бистро и без грам вълна,че всичко си беше само за снимка.Големината им беше като на нашенския паламуд,но с по-малко заостренаопъшка и по-тъпа глава.Плуваха си под нас и не се притесняваха от шума на мотора.Съзерцавах си ги аз поне 2 минути и реших,че след като неискат дкалват ще им се наложи да си поиграят с мен.Леко завих наляво,целия пасаж зави заедно с мен,дръпнах мотора малко и забавих,но и те забавиха,завих надясно и те завиха с мен.Бе тия риби не са чак толкова глупави.Поглеждам от към десния борд,но не се вижда нищо.Леко като балерина пристъпих и се взрях във водата-ми нищо.Тъкмо мислех да се преместя на левия за да продължа със сеира и първата риба се покажа зад лодката.Нямаше и 10 секунди и пасажа беше от моята страна.Бе на тия малко им пука,че съм грозен и всяка уважаваща себе си риба би избягала с плясък на опашка като ме види.Ма я да ги пробвам тия риби колко ги кефя.
Бързо се премествам на десния борд и клякам близо до борда.Ша си играят с мен а???Ми да играеха си.Не минаха и 15 секунди и първата си покажа мъцината,а след още 15 целия пасаж беше пак отдясно.Бех тия риби много любопитни.
-Кво праиш бе???
-Ми играя си.
-Кво се моташ из океана,с какво толкова си играеш.
Ей това брата-малко да променя посоката и веднага усеща.
-Бе едно стадо диви риби се влачи заедно с нас и ме следи къде ходя.
-Това дето си го ял снощи да не го повтаряш,ти си откачил,какви риби ще те следят точно тебе в средата на океана?
Ми аз откъде да знам какви бяха,никога не съм виждал такива,но пак бяха някаква любопитна порода.Такова нещо ми се е случвало с делфини и то много често-плуват от страната на която седи екипажа и като се преместим се местят и те,но за ято глупави рибета никога не бях чувал.
Изведнъж целия пасаж се гмурна в дълбокото,целия пасаж е малко грешно казано.Една от тях стоеше точно там където клечах и аз.След около 20 секунди изчезна и тя.Това неможе да бъде,но на мен ми се случи.
Рибите бяха идеялна големина за стръв и се надявах в района да се е завяртяла някоя тъна или марлинче.Последния пискюл беше малко по-голям от техния размер,но втория и третия бяха тяхната големина.Ма големи надежди имах за прясна рибка.
Поглеждам аз върха на големия пищов.Седи си кротко,но малко огънат и влакното ми се стори малко по-изпънато.Ей пак сам закачил някакво водорасло.Хванах влакното с ракаи започнах да обирам.В много случаи правя една гадна грешка,а именно не ползвам макарата за да си пребера влакното,а си го дърпам като въже.По-бързо става и ми е по-лесно,но пак ако клъвне нещо и ще ме остави замислен.
Нищо не клъвна,но пак силикона идваше на зиг/заг.5 секунди по-късно ми стана ясно,че това не е само силикона ами идва и нещо заедно с него.Лелеее какво да правя сега,ако отпусна влакното можеше да се откачи,а ако продължавам да го дърпам може да побеснее и да се оплете в корема на влакното които отпусках.Много ми се искаше да видя какво е успяло да налапа тия куки и да няма силици да дръпне аванса.Е верно е,че аванса го бях стегнал като на подарена макара,но поне да беше огънало въдицата.
Нещото беше почти до третата в строя и продължаваше да се шмитка.Аз стоя и гледам замислено какво да го правя сега пак това.Леко започнах да отпускам влакно,а то да се отдалечава.Мина почти минута докато изпане отнова влакното.Е сега ти…….ммм да.Вече бях сигурен,че е закачено както трябва и няма лесно да избяга.Контрата на куките беше около половин сантиметър дълга и вадене нямаше.Разчистих другите въдици,осигурих им куките и хванах дебелата.Идваше даже на бърза скорост на макарата при вървяща лодка.Ей много влано сам пуснал значи,дърпам аз или по-точно само навивам за да не го ядосам,а то пристига гърчещо се.
Beshe katalqsalo gorkoto,qvno az dokato se bazikam s liubopitnite ribeta to beshe klavnalo i se e vlachilo one 15-20 minuti sled lodkata.Нещото беше малък sail фиш или риба платно както може да се преведе.Това е най-малкото марлинче от семейството и е много вкусна риба,но това за кулинарната част го разбрах чак на брега.
Докарах го аз до лодката и се загледах в плоското тяло на рибока и тънкия като шиш нос.Готино яко тяло с бронзов цвят и малка яка опашка.Нямаше смисъл да го тормозя много и неисках да го убивам,нямаше смисъл да се ползват и клещи за откачането на рибата-куката си беше направила място в шиша на рибата,а и гърченето и голямото влачене беше помогнало.Наведох се близо до водата,хванах куката и с рязко завъртане я пуснах да си ходи.Куките явно бяха добри,но и лакомията на това нещо ме изненада.Неможех да си представя как това малко нещо е успяло да си прекара куката така,че да се забие в устата му.Големината на кукичките беше поне 5 пъти по-голяма от това което аз бих ползвал за да хвана такава риба.Куката вертикално не излизаше от юките на рибока,а трябваше да се откачи почти в хоризонтално на устата на рибата.Нямах идея как това нещо е зинало и как тази кука се е забила в устата му.Явно това е не само лакомо,но и доста инатливо животно с голям мерак за силикони.
Вечерта си легнах като оставих само големия силикон на около 30 метра зад лодката.Това беше с идеята да привлека ГОЛЯМО ОКО което по принцип кълве на изгрв или залез слънце или при пълнолиние.Трябват яки такъми,дебели куки,тъмни цветове и най-важно много близо до лодката да се влачи.Много яка риба е това,пасажна и развиваща невероятна скорост като се гмурка в дълбокото.Бях казал на стойкаджиите да ме събудят ако нещо клъвне и да не го борят сами.Нямаше нужда да губим никoй от екупая при борбата му сам с рибата.Ми да де ама никъде не се и споменаваше да не се wartet в кръг и да внимават със силикона.Паника някаква в 3 сутринта,мотор се пали,газ и нищо друго.Ставам за стойка в 5 сутринта и пискюла го няма.Някои не беше си направил сметка,че като е спряла лодката след като е утихнал духналия вятър тряба да се провери къде е влакното.Е то си е било около винта и рпи включването на трансмисията беше хванало в дълбокото.Марлиноубиеца падна първи в борбата.
Кофти работа-нямахме друг такъв,а тоя си работеше добре.Сложих подобен,но със заострена глава съвсем неподходящ за гладкия океан.Загубата беше голяма,не ставаше въпрос за 60 $ пискюл,12$ куки,2 $ вирбел и най-добрия повод който може да се намери в магазините.Нямахме друг и това не беше никак добре.
2 часа след като застъпих на стойка се повтори същото изпълнение,въдицата се огъна леко и влакното се изпана,но няма свирене на аванс или какъвто и да е признак за уловена риба.Вече си знаех урока,изкарах другите и го навих тоя малък сладур.
Та ловяхме си ние разни сладки малки марлинчета с най-големия пискюл в колекцията и тайно се надявахме на нещо по-качествено.Океана беше като езеро,цвета му беше малко по-тъмен от този в началото на пътуването,но затова пък ни навестяваха същите гадни буреносни облаци идващи с як дъжд и почти никакъв вятър.
Артилерията беше във водата,големи и тъмни силикони с яки куки,мандахерцащи се след лодката.Надеждата беше за заблуден марлин,някое студенолюбиво дорадо или албокор от големия размер,както и за големо око сутрин рано или на залез слънце.
Влачехме 4 силикона с надеждата да хванем поне една риба.Много хора си мислят,че океана е пълен с риба,но това не е точно така за по-голямата му част.
Еднатая макара започна да развива.Изкарах си акала.Започна с много гаден писък-щях да си нацапам гумираните гащи от вътрешната страна.Бях загнездил пръчката между металните парапети на лодката и не ми беше дошло на ум,че като дръпне рибата ще премести и пръчката,на която дръжката е мокра от влагата и ще се плажне по парапета със звука на стържеща лъжица в паница,но и много по-силен.Няма мира от тия риби.
Погледнах назад и ми стана ясно каква е рибата-дърпаше като полудяла,но беше забила на пискюл номер 2-черно/лилав цвят с двойна кука и сравнително малки по размер пера.Никoй нищо не направи,седяхме и чакахме резултата от влаченето или по-точно да се накълват още рибоци.Ми няма грешка,пускюл номер 3 потъна и макарата му се разрева.ОПАААААА гепихе ги.
Не се знаеше размера още,но бях почти сигурен,че това животно е албокор-само те бият на такива малки силиконки с тъмен цвят и дърпат като луди в началото на борбата.
Първата въдица още си развиваше,втората не беше спряла и тя,но нямаше опасност да ни развият по половин километър влакно.Извадихме другите 2,отпуснахме платната и се заехме да ги дръпнем на борда.Докато подготвим лодката обаче и двете въдици се поотпуснаха-това е албокор,само те стоят и си чакат реда.
-Кво става бе?
-Ми кво да става,2 албакора,първия голям,а втория среден са на куките и ще ги дърпаме,донеси куката и ножа и някой да приготви скарата.
Словака ме гледаше като натровен,как така сам знаел,че първия е голям,а втория среден размер и как въобще знам,че са Албакори.Ей не се научи тоя-първо атакува водача/големия рибок/ които дръпва здраво,а след него се хваща нормалното размерче и спира в близост до него,там стои и целия пасаж и върти в тесен кръг.Няма да дръпнат втори път,няма да има втори бяг докато не ги напънеш и ще стоят и чакат там доста дълго време.Клъвна и на малко,както и на тъмно,а и дърпа много-АЛБАКОР на 99%.
Обяснявам му аз,а той се хили-океана бил голям и можело да е какво ли не.Да де ама не е точно така.
Дърпаме си ги ние,аз леко навивам и внимавам да не я ядосвам,а Словака решава да провери теорията за нервираните риби.Нека си играе,млад е,има да се учи/хихихихи/.
Дърпах си я мойта и внимавах да не я бъзикам с резки движения на пръчката,докато Словака направи точно така.Следващите секунди бяха изненадващи за него.Рибата хвана в дълбокото със всичката скорост на която беше способна.Словака се оцъкли,беше си поставил въдицата между краката сии съвсем не му беше кеф от идеята на рибока.
-Няма начин твойта да е по-голяма/за рибата става въпрос/мойта тегли много по-яко,виж как хвана в дълбокото,а твоето рибе си стои мирно и кротко си идва към лодката.
-Твойта е ядосана бе пич,мойта е къткам да не се тегли много защото точно тя отива на скарата,а твоя фъстък ще го пускаме.
Продължава да се хили с мисълта,че е хванал дядото на рибите.Нека дърпа,да му дойде акала в главата.
Моята я докарах до цвят-дълбоко под лодката се виждаше бялото петно от корема на рибата,трябваха ми около 2 минути и щеше да е на куката.Чаках Словака да се наиграе за да видим коя риба е по-голяма и коя ще си ходи.Трябваха му поне още 10 минути за да я докара до цвят.Дръпнахме ги близко зад задника на лодката,наведохме пръчките и се загледахме в улова.Както се и очакваше моя рибок беше дебелак,а на Словака среден до голям по размер албакор.
Докато той си я разхождаше зад кармата на лодката,аз си гафих мойта,дръпнах си я на борда и откачих куките.Брата откачи Словашкия Албакор и щракна 2-3 снимки.Скарата беше готова.
Хапнахме рибка с картофки,пийнахме със Словака по една Хайнекен и почнахме с лакърдиите.Как така сам знаел какво сме хванали,защо така правели рибите,колко големи ставали…………Любопитник ще ми дойде той.
Албакора го познавам и със затворени очи,даже и когато го филирам-месото му пулсира много повече от това от която и да е друга риба на която сам рязал главата.Като скачаща пържола е.
Вечерта оставих само големия марлински силикон близо зад лодката.Вечерната среща по радойто мина както винаги с новината,че ние сме хванали първия Албакор от цялата група завръщащи се яхти.Заваляха въпроси-как сме я хванали,на какво клъвнала,каква дълбочина,колко голяма………….както и какво ловим вечер.Брата обясни надълго и широко кое и как се прави и им пожела късмет/те на тия точно това им трябва/.Надеждата беше за Голямо око,само това не бяхме хванали още,но имаше доста път.
12.40 през ноща,паника някаква,мотора връща обороти и Словака неще мрънка.Скачам аз и какво да видя-единствената въдица във водата със 100 либри влакно и аванс стегнат зверски си развиваше като полудяла.Ей няма мира бе,5 часа сан ми трябват,а тия риби кълват ли кълват.
-Вади я Словак.
-ААААА НЕ,тая е голяма,вади я ти.
Бабината му трънкина,голяма била.Просто сме я ядосали с тоя стегнат аванс и е хукнала като луда.С брата сме ги ловили и на 30 либри основно влакно със голяма спинингова макара и 300 метра влакно.Е спираш я на 250 вън,но я спираш и не дишаш,а я дръпнеш,я си останал с топла макара в ръце.
Грабвам аз пръчката и вместо да затегна аванса,аз го отпускам.Словака мига на парцали-много грешно било така да се прави.ДА ма НЕ.Не и с куки 12/0 веруйка между тях,повод 250 либри и половин километър основно 100 либри влакно намотано на двускоростно Шимано.Не и в полунощ,полугол на мократа лодка.Нямах време да се бъзикам с тая риба.
5 секунди след това рибока спря,бавна скорост на макарата и започнах да навивам.Тръгна си послушно след влакното,беше отнесъл около 200 метра,но поне не се дърпаше.Надежда за Голямо око,но не и в момента в които рибока спря-Албокор на 99%.Нямам късмет.
5 минути по-късно Албакора беше на задника на лодката,огромна за вида си риба,най-големия албакор които съм виждал.Откачих го и го пуснахме да си ходи,не съм го вадил и от водата даже,сигурен съм,че още си плува жив и здрав.Тактиката ни работеше,но не са Големи очи,но пак за сметка на това Албакор с гигански размери се сабоде по никое време.На сутринта научихме добрата новина-Лодката Bly беше хванала 3 Големооки рибока и нашия екипаж беше канен на вечеря в къщата на капитана им веднага след като пристигнем на брега.
Последните 2-3 дни не се случи нищо интересно-много вятър,мъгла и студено време и никаква риба,Влачех какво ли не,но нищо не се хвана.След като стъпах на брега се окза,че това е една от най-лошите гидини за риболов през послендия четвърт век.Е поне ние си направихме кефа.
Пристигнахме си живи и здрави в Сан Диего след 19 незабравими дни в океана,риба хванахме и снимки направихме.
– КРАЙ –
Разказа е копиран от
Фишинг Мания