Бях обрал достатъчно влакно за да съм малко по-спокоен.Първия му бяг беше доста мощен и се притеснявах да не хукне отново.Върнах палеца на позиция удар,обрах му още около 60 метра,бавно и методично въртеики ръчката с макара плесната на втора скорост.Реших,че съм му взел достатъчно за да го пробвам дали е още ядосано.Хванах с две ръце пръчката за горната част на дръжката и рязко дръпнах към мен.
Въпреки,че имах около 250+ метра влакно във водата,ясно почуствах как говедото се нервира и си би камшика отново.Развиваше много по-бавно от първия бяг,но пак дърпаше като локомотив.Спря след като разви поне 60 метра,аз бях готов да му дам пълен аванс,а брата ми беше теглил една майна.
Ми мърдаше още и то яко.Аванса беше поне на 15 килограма,но това май не му се отразяваше толкова на него колкото на мен.Имах чуството,че някои ме дърпаше за задника и няма да издържа много.Облегнах се на прословутата проволка,хванам макарата и задърпах от начало.Не спрях докато не му обрах поне половината влакно.В този момент разбрах,че няма шанс да ни развие и беше поуморено.Спрях за кратка почивка през която върнах палеца почти наполовина от позиция удар.Нямаше смисъл да му късам устата,да чупя пръчка,да се обeз…я и губя рибока в края на борбата.
Края на борбата беше близко,но това си го мислех само аз.Говедото посабрало силици се напъна за пореден път и хукна с всички сили.Едва успях да си извадя пръчката измежду кълките и да си спася ……..Стегнах му аванса на позиция удар и се загледах в макарата.Бягаше в дълбокото без да прави каквито и да било завои.Дали не е тyна???
Можехме да разберем само с яко дърпане и търпение.Огледах се около мен-Словака снимаше като побъркан с 3 различни фотоапарата/то заради това имам снимки къде ли не/брата се беше втренчил във влакното,а нашта женска част от екипажа беше изкарала гафовете,клещите ми,та даже и ножа за филиране.
В този момент нещо странно се случи.Влакното започна да се развива все по-бавно и по-бавно,спря и започна да ми се изправя пръчката.ОЛЕЛЕ МАМОООО тази гад не е никаква тyна.Тръгна под ъгъл спрямо кармата на лодката и хвана в дясно.Навивах като луд без да мога да редя влакното с пръсти,навивах с идеята да не ми отпусна корем,навивах,но напразно.КОРЕМ В ОКЕАНА,ГОЛЯМ КОРЕМ.Спрях,забих палчето за бърза скорост и продължих да навивам като побеснял.
Уж ни беше мека пръчката и то доста по-мека от това което ни трябваше,но така и неразбрах как щеше да ми вкара във водата.Гадината се беше засилила към нас и в дясно,но явно си беше променила решението и сега хващаше дълбокото,което беше пълна изненада за мен.
В последните няколко секунди бях навивал само влакно без да имам никакъв опън на него,беше се събрало в средата на шпулата и идея нямах какво ще правя като го докарам близо и ми се наложи да редя влакно с пръсти.
Удара беше рязък.Животното явно си стоеше още закачено което беше втората изненада за мен.Явно беше тyна,но пак не реагираше като такава.Лошото беше,че си взе неговата почивка плувайки свободно без да го дърпа никoй,а аз през това време въртях като за последно.Ей така както си въртях и то реши да ми откачи ръцете.С пълната си скорост на която беше способно се гмурна и започна да развива.Взе си неговите 100 метра и спря.
Някои ще умре тук,но няма да съм аз или поне няма да се дам лесно.Пръчката между краката,макарата на втора/бавна/скорост навивам си аз и се моля да не хукне пак.Беше изминал около половин час от началото на екшъна,но не се очертаваше да се свърши скоро.Добрата новина беше,че това което бях навил в средата на макарата беше издърпано отново във водата и сега имах възможност да си редя влакното и да го моря бавно.
-Ще издържиш ли?
-Ми така смятам,но незнам това какво ми мисли.
Брата си вършеше работата перфектно,но се беше загрижил за мен.Не знам какви звукове сам издавал,но бях с пръчка между краката и не ми беше весело.
Края беше близо за пореден път,макарата беше почти пълна и някъде там близко под лодката имаше нещо за което бях готов да пренощувам с Американска въдица почти забита ………някъде.
-Цвят.
Малееее близко е,Словака крещи както му бях казал да прави като види рибока във водата.Той пак от своя страна все едно,че му казаха БЕГАИИИИИ.Тръгна на ляво и нагоре.Аз вече му знаех номера и бързо махнах втората скорост и завъртях колкото мога по-бързо.
-БАСИ МАМАТА,това е огромно.
Брата го беше видял и по реaкцията му разбрах,че даже той е впечатлен.Аз нямаше как да видя каквото и да било,редях влакно като луд,пазех равновесие и дърпах пръчката,върха на която беше почти срещу мен.
Спрях да навивам,клекнах малко и потърсих с поглед какво майка му стара е това дето ни е тyна,ни е рак.
МАРЛИИИИН.
Ясно се виждаше голямата опашка полегнала на една страна във водата.Олелееее кой ще го мори това???
Първия час изтече,а марлина беше на около 20 метра зад лодката.Напънах го с малко отпуснат аванс,дръпнах пръчката в страни и зачаках реqкция.Тръгна право под лодката,а това никак не беше добре.Преди да кажа каквото и да било,брата прасна ръчката за газта и включи на преден ход.Освободих му почти целия аванс за секунда,изчаках го да дръпне малко и рязко забих палеца на позиция удар.Идеята ми беше да дръпне вертикално в дълбокото без да ни се навира под лодката която нямаше как да вдигне и наполовина от скоростта на която беше способна тая риба.Трика успя,марлина беше хванал дълбокото и при стягане на аванса почти ме катапултира от лодката,но поне не се завря под нея.
-Брат ще го морим поне един час и не искам да го убиваме.
Аз не исках,но на кой му пука.Трябваше да кажа какво искам,а това несмеех да го изрека.В никакъв случай нямаше да го докараме до лодката докато още е със силите си,нямаше да ползваме гафове и нямаше да режем повода.Трябваше ни скапан с изцедени силици,кротък като агънце и послушно стоящ и чакаш да му откачим куките от кокалената уста.Кой щеше да го прави това и идея нямах,но някои трябваше да го направи.
Минаха 40 минути през които марлина дръпваше по някой друг метър на стегнат или не толкова аванс.Играехме си с него за да го изморим и подготвим за откачане.Беше опасно да се бъзикаме защото можеше да изгубим рибата,не бяхме сигурни колко добре е забита куката,къде е забита и как се отразява меча на рибока на достатъчно дебелия повод.През цялото това време марлина въртеше като хванат в капан,на няколко пъти се пускаше под лодката,въртеше в кръг или дърпаше в дълбочина.Аз ревях като побеснял защото сега нямаше как да се види къде отива животното освен ако не си на кармата на лодката,а брата трябваше да кара и не виждаше много ясно или поне според мен беше така.
Болеше ме краста,задника,раменете,не си чуствах китките на двете ръце,а левия палец беше като на начiнаещ бас китарист от редене на това дебело влакно.
След още 20 минути го докарах до повод,нямаше какво да се прави освен да се чака.Марлина висеше на куките и тежеше като торба с цимент,опитващ се явно да си обърне главата към дълбокото.Брата разбра какво се иска и без да му казвам.Сложи отново на първа и потеглихме бавно с марлин на задника.Главата му беше на около метър от перото на руля и ме беше страх да не ритне и оплете около него или още по-лоши да реши да си ходи и да се завре междy винта и кормилото.
Беше уморен и нямаше да рита много.Това го чуствах с всяка една част от мойто здраво тяло/то се вижда по снимките,ма аз да се пробвам,пак може и да ми повярвате/.Нямаше как да помогна с нищо,нямаше как да пусна пръчката преди някой да е хванал повода и раздрусал яката глава на марлина.
Лодката нямаше къде да отиде,нямаше нужда да я управлява никoй и брата реши да му скочи и откачi.Хвана повода и му направи проверката-без да увива влакно около ръцете си му раздруса главата,никаква реакция,дръпна яко нагоре и марлина поддаде.Знаех,че е опасно,знаеше го и той,но нито един от нас не искаше да убива това рибе.Клекна на коляно и задърпа повода,аз върнах аванса почти напълно и наведох пръчката надолу-нямаше смисъл да ми забивам куки в главата 650+ мили от най-близкия бряг.Пича залегна,издърпа последната част от повода и хвана рибока за мечa.На мен ми настръхна козината.
-Държиш ли го бе???
-Ми ти как мислиш.
Леле мамо това не е истина.Дръпна му главата над водата като държеше меча здраво.Куките,милинките те,се бяха забили здраво в горната част на устата точно в началото на меча.Едната беше пробила и се подаваше отгоре,а другата само го беше закачила леко.Придърпа си го близо,откачи горната кука и хвана с 2 пръста долната.Е тук щях да намокря някои наранени части от мойто снажно тяло.Марлина бавно започна да извива глава в посоката на ръката му,поднасяйки свободната вече кука към китката му.Брата не е вчерашен,но това му беше първия марлин,а и на мен ми беше същата бройка така,че се наложи да подскоча и ревна нещо.Какво сам казал така и не помня,но пак той се извърна ухилен държейки здраво меча на рибока.
-Стига рева бе.
Лесно му е на него,а аз как да гледам това без да имам място да клекна и му помогна.Как успя да му задържи главата така и не мога да си го обясня все още,но някак си се справи.Хвана с лявата ръка куката и с рязко движение я извади,събра ги двете заедно и ми ги хвърли на мен.Аз от своя страна бях толкова щастлив,че почти му ги изтървах на гърба,но това няма да го описвам,че още ме е яд.
Марлина беше свободен,куките бяха вън и никoй не е пострадал все още.Вече беше лесно-трябваше да го поосвещим за да сме сугурни,че ще живее.Хванах аз голямото кормило,рагнах на предна и зачаках да видя какво ще направи дългоноско.
Ми кеф му беше-лежи си там капнал от умора,а брата го държи за носа и се опитва да потопи главата възможно най-дълбоко във водата.Следващите 10 минути бяха само за снимки,жалене на марлин и пушене на цигарка.
Брата беше капнал да стои по корем и стиска грапавия меч на рибата,която от своя страна реши да му направи услуга,ритна с опашка и той я пусна.Бавно и величественно марлина се отправи в дълбокото,ясно се различаваха отмерените удари на опашката в кристално чистата вода.Дръпнал ръчката за газта пушех и се кефех на най-страхотната риба която бяхме хващали.
А Словака гледаше като прецицал.
Ако забеляза на снимките брата е с различни очила от моите и това е само на тези снимки.Това намерихме в напечената ситуация,резервните си стояха на мястото и тях грабна първи,та и ръкавици се наложи да си търси.Имахме и каска/нииийкак не е смешно/,но той не пожела да я сложи с оправданието,че му била дебела тиквата.Каската може да се види ясно отдясно на бидона,закачена на една проволка,черна на цвят.Ако аз бях капитана,а не той,човека които ще стои легнал с лице към жив марлин в средата на океана ще носи КАСКА пак ако ще да се разчуе,че съм луд.
Преди време имаше една снимка на двама риболовци дърпащи един сом от лодка,предния го гледа влюбено,а задния дърпа зверски с огъната пръчка в ръцете и влакно минаващо на метър от главата на предния.Сома е на повърхността и само им трябваше да изтарве куката и да ревнат и двамата,но поне има кой да му извади куките от главата.Аз куки неискам да вадя еле от главата на брата.
На някои снимки се вижда как въдицата е привидно заебана,аванса е отпуснат почти на свободно,а рибата е още със забити куки и брата държи повода.Това не е заради грешка,а малка осигуровка ако реши марлина да си тръгне рязко.
Може всичко това да звучи смешно,но е закон на лодката ако аз съм наблизо и капитана ме слуша какво да се прави.Даже при всяко вадене на гаф,ной,а и при смяна на пискюли се съобщаваше на висок глас,че в кокпита има нещо остро и всеки внимава къде сяда,стъпва,учехме ги как се подава гафа,как се държи и подава ножа,как всички стоят седнали някъде докато човека които вади гафа не го е осигурил и няма опасност за никoй на борда.Ако загледаш някои от снимките ще видиш как след като откачихме куките от марлина сме ги закачили точно зад проволката за да са далеч от екшъна.
Дълго е и може би неразбираемо за много хора,звичи смешно,но аз не съм добър доктор и никoй неискаше да ме пробва.
Та да се върнем на темата.Марлина си отплува щастлив,ние се смеехме като побъркани а мадамата гледаше ококорена.
Имахме риба останала от тyничката която все още ставаше за ядене,вятъра падаше и времето се превръщаше в перфектно за риболов.
Нямах и идея да вадя силикона на които удари марлина,но ни трябваха още пръчки във водата.
Върнах голямата на същите 100-120 метра зад лодката,пуснах втората на около 65 метра с зелено и розов 30 сантиметров силикон,зелено/черен със същия размер на около 10 метра зад нас и додо убиеца черно/лилаво/розов/сив на около 25-30 метра зад кармата.Идеята сам я обяснявал-едната привлича с пляскане и вади рибоците от дълбочина,следващите 2 с различни размери и цветове малко по-назад и голямата пушка за големи плуващи неща назааааад на достатъчно разтояние за да скача пискюла,но не и да се влачи дебелото влакно по водата.
Вдигнахме голямото предно платно и цялото задно,вятъра беше слаб и продължихме с включен мотор и платна.Големите пискюли им трябваше поне 15 километра в час скорост за добра игра и това беше целта на мотора,а и зареждане на акумулаторите след тия 4 нощи каране само на платна.
Започнах да обяснявам защо се ползват такива цветове,защо са разположени така,размера им и аванса които ползвахме……..и поляка/словак слушаше с интерес.Не бяха минали и 2 часа и едната макара засвири.Обръщам се аз точно навреме за да видя как и втората пръчка се огъна и макарата почна да се развива.Погледнах на мястото където трябваше да са силиконите и виждам как нещо подскача над водата.Бяха ударили на втората и третата пръчка както се и очакваше.
Беше време на брата и Словака да ловят,мен ме болеше всичко и най-вече ………от стискането на пръчката.Не си бях взел колан за борба и сега усещах с бузите на задника си,че това е голяма грешка.
Дръпнах ръчката за газта,обърнах се и изкарах най-близката пръчка,докато капитана и Поляка/Словак се заеха да вадят обяда.Бяхме закачили най-големите бойци в категорията си-ДОРАДО.
Дорадото се слави като много борбена риба,правеща страхотни скокове след като клъвне,а и в повечето случаи атакуваше със скок над водата.
Мадамата извади гафа,аз заключих кормилото и лодката тръгна в почти права посока.Взех гафа и зачаках за ми докарат първата бройка.Въжето и клещите за откачане бяха готови,както и една кофа/много важно нещо е това кофата/за да чистим кръвта и червата.Нямаше мислост,убиваме и ядем.
Първата риба беше близо,дърпаше яко в ляво и дясно,скачаше над водата и въртеше глава като булдог закапал чехъл.
Забих и гафа в главата,дръпнах рязко и я изкарах почти цялата над водата.Рибока явно не му хареса това и започна да се гърчи и рита като побеснял,кръв хвърчеше навсякъде,ръцете ми се тресяха от напрежението,но глад ме гонеше и тази риба отиваше директно на въжето.
Дорадото е със страхотни цветове като е живо,започне ли да умира се превръща в сиво/синя риба за разлика от разкошното жълто в нормално състояние.Не беше трудно да се прецени кога е готова за вадене на борда,нямах намерение да я вадя и хвърлям в краката на двамата риболовци със забит гаф в нея.Изчакахме я около 2 минути и брата и върза въже през хрилете,завърза другия му край за парапета и я хвърли обратно във водата да се влачи и чака реда си за филиране.
Словака все още бореше неговата,дърпаше нашия и крещеше от кеф отпуснал аванса почти наполовина.Попитах го помни ли какво да прави като я докара наблизо,как да ми я достави до гафа,да наведе пръчката,аванса……..Помнел.
Докара я нашия,наведе пръчката,поднесе я на брата които беше с гафа и той изпълне ПЕРФЕКТЕН удар точно под хрилете.Аз бях папарака с камерата.
Чакахме го да умре.Шубе ме беше от цялата тая кръв,дорадото което се влачеше зад нас и плясъка на другото могат да докарат някоя акулка за обяд.
Словака извади скарата,купена за 22$ от един magazin,тръшна я направо в кокпита,брата тушира додото на кармата,а аз се хванах за ножа.След около час имахме достатъчно мравки за обяд,вечеря,закуска,а и гости можеше да посрешнем.
Хапнахме на корем-салатка домати,сосчета разни,печено дорадо и картофи във фолио с масло,лимончета,препечен хляб на скарата както у лук.МАЛЕЛЕЛЕЕЕ щастлива работа.
Всичко беше мокро вътре,влагата беше невероятна,а това е опасно в морето.Аз карах,а останалата част от пиратското войнство изкара водата която се беше събрала в лодката,попи всичкo и измиха каквото можаха със сладка вода.Лодката заприлича на бежански лагер след като oвисихме всички гумени дрехи да се сушат,матраcите,спалните чували,дрехите ни,обувки и ботуши.
Деня беше запомнящ се и ми беше трудно да спя,та реших да покарам няколко часа.Пиратите си легнаха с пълни кореми в сухата лодка и се заслушаха за подводници.Аз пушех цигарка и пиех кафенце-ЖИВОТА ПОНЯКОГА Е ХУБАВ.
Покарах аз 4-5 часа докато останалите слушаха за подводници,времето беше слънчево и топло,океана заприлича на езеро,а вятър почти нямаше.Бръмчахме с моторетката в продължение на часове,поzаредихме батериите,системата за обезсоляване на вода работеше перфектно и понапълнихме всички бутилки които имахме на борда.
Събудих спящите красавици малко преди редовната проверка по радиото в 5 часа вечерта.Имаше около 20 лодки около нас,някои бяха на 600 километра напред,а други токущо тръгваха от Хавай.Повечето от тях бяха нагазили вече в района на високото налягане където вятър няма и караха на мотор.Един беше скочил върху рибарска мрежа плуваща свободно в океана и си имаше проблем с управлението,както и с мрежата омотана около винта.Втори с треперещ глас обясняваше как щел да го згази голям пасажерски кораб и му се наложило да постреля малко сигнални ракети,трети минал на 10 метра от голям КИТ и му се разминало на косъм с катастрофата………Все ей такива интересни неща.
Ясен глас повика една от лодките.
-Абе пич аз съм на 300 метра зад вас и ви настигам,можете ли да поизчакате малко за да направим едно състезание по плуване между екипажите???
МЪЛЧАНИЕ.
-Къде си точно?????
-Ми на около 300 метра зад вас???
-Тия ще им разкатая мамицата.
Бурен смях по радиото.Не минаха и 3 минути и се почна пак.
-Разкатах им я,моите играят карти в кокпита и са се заплеснали,а аз си мисля,че имам свестен екипаж които следи какво става наоколо,За наказание ще плуват всички.Чакаме те.
Брата хваща радиото и дава координато,температура,скорост на вятъра и посока,вълни и рибен report.
МЪЛЧАНИЕ за около 5 секунди.
-Повтори,че неразбрах,вия хванахте какво????
-Един марлин,няколко дорадо и една тyна.
-Бъзикаш се нали???
-Никак даже,имаме и снимки,брата е луд на тема риболов и ги ловим като побеснели.
До края на пътуването продължихме с тия темпове да хващаме и пускаме,докато другите закачаха по някоя риба на всеки 2-3 дни и се наложи да обясняваме надълго и широко кое как се прави и как се лови риба.Прочухме се като риболовната ветроходна яхта с множество идеи как се лови риба.
Вечерта беше тиха и ясна,рано ситрин ни блъснаха малко шквалове идващи с вятър и обилен валеж,но нищо интересно.
2 дни бръмчахме,ловихме дорадо,ядохме на корем и се капахме.КУРОРТ ГОЛЯМ.
На третия ден започна да става интересно.Оказа се,че сме източно от всички лодки,бяхме хванали малко вятър и бяхме спестили много от горивото за разлика от други лодки които моторясваха през последните няколко дни.Получи се прогноза за стабилен вятър със скорост около 50 километра в час.Нямаше да имаме много време за риболов и трябваше да използваме доброто време.
Океана продължаваше да е гладък като тава,вятър почти нямаше,но правехме нормалните за това време 10 километра в час.Влачехме големия силикон далеч назад с надеждата да заковем нещо по-сериозно от бесни додоси.Беше пълно с летящи риби които прелитаха пред лодката като ги наближим.За пръв път виждах толкова много и така добре планиращи рибета.Понякога изминаваха сериозни разстояния /100-150 метра/ малко над повърхността на водата.Дорадо скачаха и ги гонеха,образувайки големи кръгове по гладката повърхност на водата.На всеки час хващахме поне по 1-2 бройки,въпреки,че влачех големи силикони с цел да избегнем кълването им.
Дорадото наддава двойно за година и има периоди в които яде всичко,без значение от цвета,размера,скоростта,дистанцията от лодката……..или поне така беше на теория.На практика обаче кълвяха на розово/лилав/сив силикон с малко силиконче синьо/бяло вътре в големия.Това беше собствена доработка на пискюла и ни създаде много трудности да обясним по радиото какво точно представлява.Атакуваха го почти само него без значение къде беше,близко до лодката-ОК,заедно с друг почти същия цвят и размер-удари само на шампиона,далеч назад-ОК,бавно влачене-ОК.Работеше като по поръчка,искахме ли да ядем риба беше достатъчно да го пуснем във водата и да почакаме час или два и вечерата клъвваше като за световно.
Дорадотата го атакуваха от всички страни,понякога се виждаше как идват със скокове над водата,минавайки покрай другите силикони,плугове,рибета разни,без да ги поглеждат.Водата беше толкова чиста,че бяхме в състояние да видим как додото скача на около 60 метра в страни от лодката устремило се към силикона,влиза в дълбокото и атакува силикона,захапва го и от скоростта си излиза напълно над водата.Страхотия си беше като дръпнем силикона близо до лодката-с приближаване на дорадото дръпвахме рязко въдицата и повечето случаи додото пропускаше целта,засилваше се с прекрасен завой и атакуваше отново.
В много от случаите се виждаха дорадо да плуват свободно зад захапалото стръвта.Те са пасажни риби и хванеш ли първата другите я следват.Cаjaлих,че не си взех слабите пръчки с които можеш да си ги ловя с разни крокодили,блесни,силикончета…….но пак дебелите вършеха почти същата работа.Хванахме много и повечето ги пуснахме обратно.Винаги имахме достатъчно филета от дорадо,а и беше голям кеф да ги тормозим.
Получихме прогноза за малко по-сериозно време,вятър до около 50 километра в час,някаква вълна и малко урагани източно от нашта позиция.Бяха далече,но си имаха имена,а това никак не е добре.Кръщават ги само когато са нещо сериозно и запомнящо се и трябваше да бягаме от тях.
Времето все още беше хубаво,лодката вървеше без проблеми,бяхме я изчистили,измили доколкото можем,подсушили всичко и изпрали каквото имаше за пране.
Беше взето решение да бягаме на Север за да хванем вятъра и като ни удари да продължим с него към брега.Разделихме екипажа на 2 групи-аз и мадамата,капитана и Словака.Стисках палци мацето да може да кара на сериозно време,а и Словака да възприеме бързо за да не ни се налага да висим денонощно вън,но само едното от тия ми желания се сбъдна.
Оставихме женската част от екипажа да кара,а ние си легнахме.До момента нямаше демокрация на борда-никoй не мрънкаше,не се оспорваха решения и нямаше въпроси.Ясно им беше,че ако я загазим с времето или се появеше проблем с лодката ще се наложи аз и брата да караме,а те щяха да са парчета месо.
3 часа сутринта се събудих от някаква суматоха,въжета се мандахерцат,блокове дрънчат по палубата,лебедки скърцат.Скачам аз и почти се сблъсквам с брата в тъмното,Словака се беше размърдал и си търсеше гумените дрехи.Духаше стабилен вятър,но това само можеше да ни радва-най-после щеше да си починем от шума на мотора.
Бързо скачане в бойните дрехи,излязохме навън и се почна.
Вятъра си идваше с вълна и то много по-голяма от това което очаквахме.Мадамата била решила,че няма да се разваля времето и ни оставила да поспим.За разсанване се наложи да намалим грота докрай и да вдигнем щормовото платно отпред.Мамицата и задремала,как ги решава тия неща сама още не проумявам.
Зазоряваше се,облаци покриваха цялото небе,духаше с около 30 километра в час и вълната беше около 4-5 метра.Брата караше вече трети час,ние пиехме кафе и обсаждахме кой и какво ще прави като се наложи да духаме супата.
Шамара дойде в 7 сутринта-вятър около 50+ километра в час,вълна 8+ метра с чупещи се гребени и мъртвак 2-3 метра перпендикулярно на ветровата вълна.Мой ред беше да застъпя на стойка.Гадно време си беше-кокпита пълен с вода,вълни заливат през 2-3 минути,лодката клатеше здраво удряна от мъртвака,а ние се парzаляхме по голямата ветрова вълна,правейки на моменти около 30 километра в час скорост.
8 часа сутринта,включихме радиото за поредния report.Както се и очакваше ние бяхме в най-zадната част на течението,най-източно от всички с най-здрав вятър и в най-добра позиция да бягаме с него.Много от лодките догонваха ширината на която духаше с надеждата да хванат това време,други още се пляскаха и се чудеха какви са тия вълни които идват без да има вятър никакъв.
Карам си аз с кеф,въртя геврека като луд за да бягаме от чупещи се вълни,сърфираме с гребените…………когато брата излезе с някакво листче в ръце.
-Всички чуват ли ме???
/Много мразя като започва с това/
-Най-здравия шамар наближава,няма как да му бягаме,но е в добра посока за нас/до тук добре,но……../но имаме едно ураганче което ще ни плесне след около 36 часа ако продължаваме с тая скорост и държим тая посока.Ураганчето се казва Аманда и пердаши с около 80+вазла вятър/+-130 километра в час/върви точно срещу нас и вълната е около 16 метра.Време е за кафевите гащи.
Ми аз това с кафевите гащи го знам,но не и другите двама странници/хамериканци.Има един виц които обяснява това.Ето го и вица.
Един кървав пиратски кораб си се носи в морето,пияни пирати jaдни за кръв смyчат ром и се оглеждат за поредната плячка.
-Кораб на хоризонтааааааа.Наблюдателя се цепи от върха на мачтата.
-Юнга дай ми червената ризаааа,се провиква капитана.
Метнали му се те,избили всички,натоварили плячката и весели продължили да смучат ром.Юнгата се присламчва до капитана и го пита.
-Капитане защо всеки път преди бои искаш тая червена риза???
-Mи много просто,казал капитана,ако по време на битка ми ранят и кръвта ми започне да тече,няма да се вижда ако сам с червена риза и екипажа няма да се стряска.
-Кораби на хоризонтааааааа,се цепи наблюдателя,Английски са,поне 6 бройки и ни наближават бързо.
Капитана се огледал плахо и се провикнал.
-Юнгааааааа дай ми бързо кафевите гащиииииииии.
Та разказах им аз вица набързо с надеждата да схванат какво ни чака ако се набодем на горския на фаса/това е друг виц,но стига с вицове вече/,те гледаха умно ту мен,ту брат ми.Гледах умно и аз,а брата се хилеше.Ма какво се хили????
-Ще имаме ли проблем ако се срешнем с Аманда?
Тая се събуди най-после и почна с глупавите въпроси.
-Ми ще имаме,по принцип е достатъчна вълна с височина 30% от дължината на лодката с чупещ се гребен за да я обърне ако сгафим нещо.В момента е малко по-голяма от това,а тая която идва с Аманда е почти колкото мачтата.
Като маймуни на автомобилно състезание и двамата си обърнаха главите и се загледаха колко ни е високо колчето.На мен не ми се и гледаше,аз и сега имах проблеми да удържам лодката в права посока и да бягам грабените,а за повече не ми се и мислеше.Брата беше на същото положение-беше му ясно,че с тия двамата катили няма да стигнем далече,а нямаше как да караме денонощно без почивка на сериозни времена.3-4 дни нямаше да са проблем в това време,ден или най-много 24 часа танци с Аманда можеше и да понесем,но нито час повече и то при положение,че не строшим нещо.
Без да каже нито дума се навря пак вътре и взе да си играе там с неговите си играчки с идеята да измисли начин да се измъкнем без да сме омазали кълките.
-Какво ще правим???
Словака има пак въпроси.
-Ти кафеви гащи носиш ли си???
Гледа ме и се чуди дали се бъзикам или не.Ми не се бъзикам-каквото ти е писано-това ще стане.
Капитана излиза от лодката,замислен ми се вижда ама то си е нормално.Имал една идея,но щяло да се наложи да минем през zадната част на тази буричка,което не беше лош вариянт и далеч за предпочитане пред танци с Аманда.
Другите лодки имаха същата информация и някои от тях питаха наясно ли сме какво ни чака ако това ни настигне.Ми как да сме наясно-никога не ни беше пердашило нищо кръстено на бабата на метеоролога в Хавай или там които го беше зърнал първи.
Половин час обяснения бяха нужни за да разберат как да завием на гребена на някоя вълна без да съборим мачтата и без да заставаме без скорост на борд на вълната.Ококорени,но с идеята да се преберат живи на брега слушаха и повтаряха какво точно всеки трябва да прави.Ми направихме го-набрахме скорост между 2 вълни,малко преди да ни настигне другата,вратнах геврека и с шумно пляскане на платна я презскочихме.Бягахме на Север с вълната и вятъра със скороста на 300 бити ……….мокри и гладни,но се движехме поне в правилната посока.
Вдигаше вълна,вятъра усилваше и гребените идваха с шума на локомотив.Навсякъде около лодката се виждаха огромни петна от пяна,останала от чупещи се гребени,слънцето печеше,но на мен не ми беше до съзерцаване на прекрасната гледка.След проверка на въжетата,мачтата,курса и подреждане на лодката като за обръщане,брата и Словака се намъкнаха вътре за да починат за шамара които ни чакаше ако не проработи плана.Аз се гърчех на геврека,вързан за лодката и почти висящ на zадната проволка заради клатенето.Мацето беше направило сандвичи,кафета разни и беше изкарала бутилки с пиене.Щеше да се живее навън поне 2-3 дни.Не можеше да кара,не можеше да натяга въжета както и да следи навигацията.Беше се вързала за една от седалките с предпазните колани и спеше все едно си е у тях пред телевизора.Тая или е ненормална или не разбира какво ни чака.
Късен следобед вече не си чуствах раменете,колената,китките,врата ми се беше схванал да се обръщам при всяка вълна за да следя как идва и на къде да я бягам,имах сол и в ……….а очите ми сълзяха от вятъра и слънцето.Пробвах на няколко пъти да карам седнал,но беше невъзможно да въртя геврека с нужната скорост и след като напълних на няколко пъти кокпита с вода се отказах от експериментите.Нямаше да издържа дълго с моя почти железен крак,а не ми се искаше да будя брата.Времето беше усилило до към 45+ възла вятър,вълната беше 8+ метра,наща скорост варираше от нормалните 15 километра в час до 30+ когато се налагаше да се парzалям по вълните.Явно се бяхме наврели в най-подходящата част на тукашното време и нямаше много място за бягане.
Подходящо е защото лодката можеше да вдигне много по-голяма скорост от това което правехме в момента,но изискваше опитен екипаж и здраво натискане,но опасността да се строши нещо е много по-голяма.Аз тия неща ги обичам много.
Брата се подаде ухилен до уши.Пак ми готви някоя кофти новина само като го гледах как се е улезил.
-Кафе има ли????Ай как си се спекал там,как е времето???
-Бе наиш кво кафе щи дам а.Кажи къде сме,че не почна да ми втасва.
Аманда била вратнала малко по посока Хавай,а ние бягахме в противоположната и МАЙ щяло да ни се размине.Kато ми включи в едно иречение МАЙ и ми причернява.Ма нали ТОЙ е навигатора,kapitan и даващ заповедите,аз съм само пикаещ автопилот,пиещ кафе/ако има де/ и пушещ цигарки ако не ги заливаше вълната много.
-A забравих да ви кажа,урагана не е сам ами си има компания-2 други урагана малко брегисто след Аманда се задават,но ние сме ОК.
-A аз като бях в Хондурас почти ни тресна един,а и безмалкo да ни удари един във Флорида,но извадихме късмет.Аз съм магнит за тия работи.
Мацето май незнаеше кога да си мълчи.Тая е луда и носи лош късмет на борда,ще я пишем морски данък.
Брата прочете всичко това в погледа ми,изхили се и се скри вътре за да се облича.То да му писне на човек от откачалки в средата на океана.
Времето се кротна ако може така да се каже.Вълната и вятъра бяха постоянни,а и ние привикнахме на гадости.Капитана хвана руля и я подкара по вълната,Поляка/Словак се присламчи до него,а мадамата се прибра да си доспи.
В следващите 3-4 часа учехме Хамериканеца да кара,как да бяга вълните без да ни обърне и как да държи лодката в правия път.Схващаше бързо,но му трябваше някои които да е на близо за да му поправи грешката ако обърка нещо.Имаше надежда да се понаучи и да имаме още един които да стои на стойки или ако някои се изтърси от лодката да се върне и да го вземе.
Вечерта мина нормално-лодката беше мокра цялата,кокпита заливан с вода през 2-3 минути,светлините вътре в кабината пълни с вода както и 10 сантиметра локвичка на пода на лодката.Нищо не се строши и нямаше признаци за повреди.Поспах 2 часа както си бях с ботушите и якето.
Сутрешната прогноза беше добра-Аманда я нямаше вече,другите 2 я догонваха,но в посока обратна на наща и имахме 3 лодки на около 50 километра от нас.Продължихме да бягаме на север през целия ден.Аз карах докато брат ми спеше и учех Поляка как да държи здраво геврека.Поснимахме малко с едни такива малки и водоустойчиви фотоапарати,но шамара беше минал и снимките не дават ясна представа за какво пиша аз.
Деня си мина в каране,ядене на някакви супи с макарони и дъвчене на лyканка.Предстоеше ни последна вечер с този вятър или поне такава беше прогнозата,сателитните снимки,сведенията дадено от другите лодки,инфото от нашия човек в Хавай,факса за времето и там каквото играчки имахме.В 8 вечерта започна интересното.
