Риболовните такъми с които разполagаше лодката не бяха никак зле по моите стаaндaрти,но не и по тукашните.В риболовния magazin ме посъветваха да ползваме силиконови пискюли с дължина около 18-20 сантиметра и повод поне 300 либри.Големината на куките беше фрапираща-аз ползвам за този размер куки с размери 6/0 8/0 до мах.12/0,в Хавай никoй не си играеше с такива номерца-започваха от 12/0 и достигаха до размер в които можеш да навреш еднилитрова бутилка.
Попитах го разбирача в магазина за правилото и зависимостта от големината на главата на соликона и големината на куките.Правилото е просто-като наложиш куката на главата на пискюла,най-широката част на главата не трябва да е по-малка от извивката на куката или по-просто казано като сложиш куките в пискюла не трябва да стърчат много от силикона,а да се крият в него.В противен случай куката е много голяма,тежка и стърчи навън,което пречи на ноpмалната игра на пискюла/потъва му задника много/прави балони в zадната си част заради куката,а и стои неестествено.
Пича ме погледна странно и ми каза,че това е добро правило,но важи за претенциозни рибоци или за води където рибата не е толкова агресивна и не в такива количества.
Е ОК.Какво мога да хвана с тия силикони в този край на света???
Всякакъв модел тyна,акули,марлини от различни модели,яхо или нещо подобно на соленоводна щука с яки заби и какво ли още не.
ММММ ДА,тук явно не са претенциозни,но ще му забия още един въпрос.
-Кълват ли на лилаво и черно?
-ДА.
-Кълват ли на розово?
-ДА.
-Кълват ли на синьо и бяло?
-ДА.
-А на какво не кълват?????
Размисъл в продължение на 20 секунди.
-Ми кълват даже на лентички станиол или торбички от чипс закрепени за куките с лactик.
-Ма що ме караш тогава да ти плащаме тая рошава гад по 45$ бе човек??
Хили се неговата коjа-било по-добре да ловиш с истински неща и ако ги изпапкат рибоците да сменяш с каквото имаш.Истинските неща се оказаха 90$ за 2 силиконови пискюла,по истински нямаше как да са.
Имах си идея какво ме чака или поне някаква и се бях запасил с най-грозните и евтинки пискюлчета от нашия арсенал,както и с всичко голямо което имахме в куфара.Грешката ми беше,че поводите им бяха далеч по-слаби от това което се ползваше тук,а и куките миниатюрни в сравнение с Хавайските размери,другата грешка беше,че си оставих в Сан Диего иcкуствените птички които се слагат между основното влакно и повода и които вадят рибоците от дълбокото когато водата е гладка като езеро.
Тия птички имитират летящи риби които ни съпровождаха почти през целия път и които за основната храна в тоя район на големите рибоци.Някои от моделите са много прости-едно пласмасово вретено с дупка надлъжно и крилца в началото на тялото.Тази гад се подмята странично и прави неочаквани завoи като се влачи при вълнение,а на гладко море дава много добра вибрация по повърхността на водата имитирайки рибе което го гони по голям хишник което пак е силиконовия пискюл.
Другата им роля е,че при по-бавна скорост вадят силикона на повърхността даже и да е на около 150 метра зад лодката и му позволяват да скача над водава и да създава диря от балончета правена от плоската глава на някои от пискюлите.Това е много важно за ветроходна лодка където скоростта е сравнително бавна за разлика от моторниците,които влачат бързо,а и оставят ясна бяла диря създадена от винтовете на моторите.Такова нещо на ветроходна яхта нема как да се случи и се налага да се търсят други начини за екшан на силикона.
Е сега ако ме питате защо ги забравих в Сан Диего тия неща няма да мога да ви одговоря,но това е задължително за океански риболов в тая част на света.
Можеше да си ги купим и от магазина,но лошото е,че не ги продават.ДОБРЕ ДОШЛИ В ХАВАЙ.
Бях си приготвил и няколко силикона с малки пластмасови плоски глави създаващи доста екшан при бавно влачене,2 силикона за Марлин с огромни куки/точно като тукашните/с почти еднакви цветове-черно и лилаво,но единия имаше леко жълто и розово,но пак беше със заострена глава неподходяща за езерно състояние на водата.Шампиона в колекцията БЕШЕ 50 сантиметров пискюл черно и лилаво с вдлъбната пластмасова глава и 4-5 дупки в нея.Това е тaка наречената jet глава вдигаща силикона над водата и оставяща ясна диря от балончета при гладко състояние на водата.
Останалата част от колекцията включваше различни малки силиконки,пернати гадости с различни цветове,синьо/бели 25 сантиметрови силикони с големи и тежки глави,както и няколко дървени вретена с голяма единична кука на задника.
Не си взех никакви изкуствени рибоци от никакъв размер,нямах летящи рибки или дълбокогазещи гадости,но пак според мен и това което имахме беше достатъчно да се изхранваме в океана в продължение на 3 седмици.
Пръчките ни бяха под всякаква критика,но толкова имахме.Най-яките бяха с показатели 20-50 либри,една с 15-40 и една 10-50.Преди време бях описал как почистих едно малко Пенче с телената четка,бях го взел и него за всеки случай,но сега пръчката му я чакаше изненада.На нея смятах да сложа голямата макара на Словака с влакно 100 либри.пръчицата беше без ролкови водачи,пласмасов държач на макарата и показатали 20-50.Знам,че е грешно,но и знам,че свястна пръчка за тази макара е към 300$ и то тук в Калифорния.На Хавай първо нямаха добри сопи и второ тия които ги имаха почваха от 400$.Това не са лоши пръчки,но са правени за борба на големи зверове с помоща на СТОЛ какъвто ние нямахме.
Стартирахме с 2 Пенн Сенатор 114XLW един 114 сенатор 114H и едно шимано TLD50 с 2 скорости.Влакната беха 40 на малкото пенче,50 и 60 либри на големите и 100 либри на Шиманото.
Знаех,че имам нови влакна на всичките макари като минимума беше 550+ метра на Сенаторчетата и 420 метра на голямата пушка.Можеше да са и по-яки влакната,но не виждах кой ще ги дърпа и кой ще работи с тях на лодката пълна с въжета и блокове.
Въжета за примки имахме колкото си пожелаем,ножа ми за филиране,клещи за откачане на куките,очила и ботуши,силиконови ръкавици,а и поне 10 чифта ветроходни,няколко тръби с добър диаметър,малки и остри ножчета за рязане на опашки както и 2 куки.
Куките или гафове по тукашно му,ги бях наврял в тубата при пръчките.Единия беше само помощен и не ставаше за сериозна борба.Това го знаехме след срещата му с една акула която реши да ми покаже кой е шефа и гафчето стана на тiрбушон след 5 секундна борба и изпилени мазоли.Е пооправихме го с малко чукове и тръби,но ми държеше влага от 2 години и не му вярвах.Другия беше AFTCO 180 сантиметра без контра,остър като бръснач и славещ се като най-добрия гаф в света.
Лодката не разполагаше със сонар,температура на водата,хладилник или голяма скара,стол за борба с рибоците или голяма маса за разфасоване на рибоците.
На някои снимки ще видите риби със забити гафове,рязане на глави,черва и рибоци влачещи се след лодката със завързано въже през хрилете,ще видите и риба разфасована и готова за скарата както и такава вече метната там.Знам,че много от вас мразет мъртви риби даже и на снимки,но имайте в предвид,че това е възможно най-добрата храна за екипажа в продължение на 20 дни.Убихме и изядохме доста риба,но и пуснахме най-внимателно тази която не cтаваше за ядене или тази която ни беше в повече.Нямаше риба която да е откачена от куката и да е наранена фатално,но имаше готови филета минали или не през скарата и изхвърлени в океана.Изядохме каквото можахме,но повече от 16 часа риба не сме поглеждали,а направо хвърляли на акулите.Убивах каквото ще ям или каквото мислq,че ще ни е достатъчно,другите са на свобода.Средния размер от всички видове си изпати,големите модели и рядкосрещаните риби се откачаха даже и с опасност някой да получи нараняване.Всичко мина успешно,но затова по-късно.
Ранна Хавайска сутрин.Началото на екшъна.
Одисеята започна в 6 сутринта Хавайско време.Това с часовата разлика ни мъчеше прец целия път-Хавай са назад 3 часа от Сан Диего и половината време все някои не беше разбрал колко е часа и по кое време какво трябва да се прави.
Прогнозата за времето не показваше нищо особенно-вълна до 4-5 метра,вятър около 35-40 километра в час,слънчево и толло.Благодарение на факса и сателитния телефон имахме ясна представа през цялото пътуване какво ни чака и даже за наше изумление прогнозите бяха много точни.Лодката беше проверена няколко пъти,заредена като за 60 дневен преход,а и екипажа нямаше търпение да излезе в открит океан.
Марината за разлика от гръмкото си име ХАВАЙ ЯХТ КЛУБ не беше нищо особенно,а и такъв беше канала свързващ я с океана-широк не повече от 20 метра,без осветления по шамандурите,но с камъни ясно подаващи се на около 5 метра от лодката.Набит ствол на някакво голямо дърво и Хаваици с канута допълваха картинката.
Марината се намираше на срещуположната страна на преобладаващите ветрове както и всичко което заслужаваше да се види.Ветровата част на острова не представляваше нищо особенно,но пак се намираше на около 10 часа с яхта и трябваше да изберем между по-дългия,но и по спокоен път на закрито зад острова или канала Молокаи,които се славеше като най-ветровитото място по тия острови.
Словака беше ходил за риба с някакъв местен преди около седмица и още с излизането ми покажа мястото където всички гонят голямата рибка,беше пълно с моторници,а и беше на закрито зад големите хълмове в западната част на острова.Решението както може да се сетите беше взето много бързо-добър шанс да хванем риба и добър шанс да проверим как се държи лодката на слабо време.Карах аз и на всеки му беше ясно накъде тръгваме.
8 сутринта бяхме на около 400 метра пред плажа на остров Оаху,бяхме намалили грота до последна степен и правехме нормалните 15 километра в час.Време беше за риболов,трепереха ми рацете,но времето не беше много подходящо.Изчаках около час за да се скрием зад терминала на които се връзват танкерите и помпят гориво и пуснах 3 въдици.
Пуснах е меко казано-големия пищов беше с аванс затегнат докрай,знаех,че няма как да скъсам влакното с нея,а и макарата беше в гаранция.Вързана за проволката която държи мачтата отзад и забита между парапета на лодката я пуснах на около 100 метра зад нас с силикон светлоzелено и розово,куки 12/0 с верига между тях и повод 120 либри.Идеята ми беше да закачим нещо което си заслужава труда докато още бяхме на завет зад острова за да можем да го борим.Нямаше да се лови поне 3 дни докато не падне малко времето и това ми бъркаше в нервите.
Втората линия беше на около 20 метра зад лодката с дървен плуг и единична кука,но и много по-слаб повод-80 либри.Третата линия беше само за заблуда на рибоците-тъмно силиконче с малки куки и повод 60 либри с изпитаното черно и лилаво,с добър екшан при гладка вода каквато очаквахме зад острова и разположен на около 60 метра зад нас.Неговата роля беше да привлече рибата към големия пискюл или при удар да задържи пасажа поне за 10-15 секунди около здравите куки на последната въдица.Четвъртата пръчка не я и извадих-знаех,че нямам шанс с 700 метра 40 либри влакно да спра сериозна риба тук и сметнах за по-добре да не си правя труда въобще.Звучи ненормално,но нямаше смисъл да убиваме каквото и да било в началото на пътуването,нямаше какво да правим риба която се яде,нямахме фризер или лед,а и ни чакаха 4 дни яко време.
Цвета на водата беше небесносин,дълбочината беше поне 300 метра,вълна почти нямаше.Наближавахме мястото където се събираха всички лодки и където имаше 3 шамандури около които местните хвърлят храна за рибоците и едно от любимите места за риболов около острова.Надявах се на поне едно кълване и не се изненадах когато голямата макара почна да свисти.Тoчно така-СВИСТИ.Развиваше толкова бързо,че даже с ръкавици ми беше трудно да и обърна палеца в позиция удар,нямаше как да мръдна пръчката или да я махна от мястото където я бях загнездил.
Рибата беше на повърхността и дърпаше с невероятна скорост аванса стегнат до към 15 килограма.За пръчката не се притеснявах-тя беше почти хоризонтално,а и вързана със скоба за макарата,а и гривните на макародържача ги бях стегнал леееекичко с клещите.
Скочих към въдицата,един як шамар на палеца които застана перфектно на позиция удар.Развиваше като за световно,Махнах кликара за да не пищи така ненормално и ревнах/аз винаги рева в такива моменти/“свалаи платната“.
В следващия момент тишина,пръчката се изправи и макарата спря да развива.Мой ред е за екшан.Извадих я от железата и засякох яко с надеждата,че е още там и беше захапало само без да се забият куките.Там беше,но само пискюла,никакво напрежение и следа от говедо.Брата му се изясни и без да му казвам натегна отново платната за скорост от която имахме нужда.Навивах като полудqл и следях повърхността.Пискюла иззкочи на повърхността на около 120 метра зад лодката,направи един добър плясък и остави 5-6 метрова диря зад себе си.Навих още около 30 метра,сложих на позоция свободно и пуснах силикона да потъне,кликара обратно на позиция кликане,10-12 секунди пауза и веднага позиция удар.Клъвни пак бе животнооооо.
Бях хванал макарата с две ръце и гледах като хипнотизиран мястото където трябваше да е силикона.Почнах да броя наум-101,102,103,104……на 110 ми стана ясно,че ще ме огрее ама друг път.Забих пръчката обратно,хванах средната и дръпнах яко нагоре.Лодката се движеше с достатъчно скорост за да извади пискюла почти над водата.Айде пак 6-7 секунди напразно чакане.
-Какво става???
Обръщам се и гледам Словака ме гледа учиден,бил някъде вътре в лодката и много му беше интересно какво правя.
-Ти що не си стоиш до пръчката бе?Аз ли да работя с нея???
МИИИИИ незнаел какво да прави,а ми беше казал,че е ловил риба и тук,а и на източния бряг.Наложи ми се надълго и широко да му обясня какво трябва да се прави при удар на една от пръчките,отне ми около 2 часа през които нищо особенно не се случи.
Смених средния пискюл с по-голям,пляскъщ и с малки пискюлчета навързани на подова.Имахме още около 4 часа докато излезем на ветровито,после пръчките горе.
Нещо не е наред-предната проволка която държи мачтата се мандахерца неестествено.Обърнах се да проверя хидравличния цилиндър които дърпа zадната проволка,Наред си е всичко,но налягането беше на 1000,вместо на нормалните 2500.Бърза проверка на маслото за хидравликата и леко донатягане,но нищо повече,изглеждаше наред.Имахме около 2 километра до края на острова,вятъра усилваше,а и мъртвата вълна се усещаше ясно.Изкарах всички пръчки,прибрах ги на носа на лодката там където беше бидона с гориво,бързо преобличане и скокнах да покарам пак.
Излязохме в океана,вълната беше сериозна за тази лека лодка,заливаше постоянно и кокпита беше пълен с 3 пръста вода постоянно.Не беше изминал и час и проблемите започнаха.Предната проволка ми се мандахерца.
-Проверка на налягането???/крещя както обикновенно за сериозни неща/.
-700.
– Е.а си майката.Натягаииииии.
Брата помпи като луд,другите гледат като изтървани.
Поглеждам мачтата и ми се …….Гане се като лак точно посредата.
-Говори.
– 2500.
Обръщам се назад да видя какво става зад задника ми.Той си е добре,но цялата карма е олята с масло.Не ми се и поглеждаше към колчето.
-Проверка/крещя/.
-000000000.
Толкова бърз не бях виждал брата,помпеше като луд хванал с две ръце малката ръчка за хидравликата.Нямаше време да се обяснява каквото и да било,проверих дали ще паднат другите двама,вратнах геврека и газ по вълната.Беше избил хидравличния цилиндър които ни държеше проволката крепяща мачтата да не бяга напред.
-Какво става????
Ей това Словаците много любопитни бе.
-Мачтата пада,дай ми блокове и въжета,ноj,клещи и помогни на брата.
Незнам тоя дали помисли,че се бъзикам,но май му стана ясно след като видя как брата влезе в лодката надолу с главата.Как го направи това още се чудя.
Гадна ситуация-нямаше как да вървим срещу вълната защото нямахме напрежение на предната проволка и мачтата мърдаше напред и назад и можеше да разруши кабината,а и да избие от петата на която стъпва.Това е сладка работа-колчето може да мине през дъното на лодката за по-малко от секунда,после ни чакаше голямото плуване с големите риби.Бягахме по вълната,което беше за предпочитане,задното платно не го бях отпускал и то поддържаше кола да си седи на задника,но това беше на магия.
Не минаха и 5 секунди и капитана се пиявява с въже в зъбите и 2 блока,бърз плонj в кокпита между краката ми,2-3 по-яки възела и малко български благословий и проблема беше ПОЧТИ овладян.Сега вместо цилиндър си имахме блокове и въже,но съвсем недостатъчно за да ни докара обратно до брега които се виждаше на около 7-8 километра.2 фала/въжета които държат платната горе/ги прекарахме на задника на лодката,натегнахме ги с лебедките и пaлнахме по цигарка.
Поглеjдам mадамата,а тя ни вопъл ни стон.Не беше помръднала и сантиметър,не беше гакнала през всичките тези 3 минути.Тая си беше мърда от класа.
След около час бяхме зад островчето,пaлнахме мотора и изкарах въдиците.
Влачех в продължение на 3 часа,удар и развиване на средната за около 6 секунди,вадя от стойката,навивам и………
-Пласмасова торбааааааа.
Мадамата скача,влиза в лодката и ми се появява с един плик в ръце.
-Маце това хванахме,тоя плик няма да ни трябва.
Смях си падна-тая най-после се сети да направи нещо,но явно ще и трябва инструктаж кой и какво да прави и какво имам аз в предвид с моя Английски.Словака като предвидлив Източноевропеец си беше купил Българско/Английски речник,но това нямаше да му помогне.След 9 часа бяхме обратно в марината.
Проблема не беши никак малък,но не беше сложно да се поправи или поне така си мислехме с брата.Изкарахме 3 големи фенера и огледа започна.Zадния цилиндър нямаше как да се поправи,но можеше да се смени с някоя българско приспособление от няколко блока и малко здраво въже.Лошото беше,че нямаше как да си играя с наклона на мачтата и трябваше да се натегне до едно ниво и нищо повече.Това можеше да ни коства чупене на мачта в лошо време-нямаше как да я натегнем здраво и да я караме през целия път така,но нямаше и как да я донагласим в морето.Разглобихме всичко и си легнахме с едно наум-одисеята започна кофти.
На другата сутрин след горещо кафе и цигарка се порастарсихме къде може да се продават такива цилиндри или кой може да ги поправи.Ми можело,но щяло да отнеме 25 дни и не давали гаранция.Ма това Хавай е много странно място.За купуване и дума не можеше да става-3 месеца и само с поръчка.
Грабнахме едно такси и право в нашия любим magazin.Знаех къде са всички тия неща,имахме резерва,но купувахме резерва на резервата.Най-големия тауреп които предлагаха влезе в пазарската кошница,заедно с 20 шайби,шегели,куки.Щеше да стане яко като за двойно по-голяма лодка,но трябваше да се внимава с другите въжета за да не си съборим мачтата.
Лодката беше тежка,пълна догоре с какво ли не/имам снимки,но не са тук-ще чакате още./което беше и добре,но и малко опасно.При лека лодка каквато е тая,правена за състезания из някои залив или кратки океански гонки не би трябвало да е проблем да се сложат някои неща в нея.Проблема беше,че ние сложихме каквото можеше да се сложи,а и успяхме да го наблъскаме възможно в най-ниската част на лодката.Това е добре защото щеше да е стабилна и няма да клати или накланя при вълна,но пак даваше много по-голямо напрежение на мачтата.При всеки полъх на вятъра вместо да се накланя и да не и тежи,лодката си стоеше права,но колчето скърцаше.
10 часа сутринта бяхме готови с проблема,натегнали проволката на положение СРЕДЕН……сменили предното платно с най-малкото което имахме,прегледали яхтата за пореден път я отвързахме за втори и последен път от Хавайската марина.
Духаше си сериозно,малките лодчици правеха красиви обръщания точно на входа на марината,бели зайци тръгваха на около 400 метра от брега,но това вече си го знаехме.Извадих пръчките,влачих през целия път до носа,направих какво ли не,но нищо не пожела да клъвне.На Хавай освен яки животни и пласмасови торби явно нямаше друго.
3 дни и 3 нощи блъскахме срещу вятъра и вълната,лодката течеше отвсякъде,всичко беше мокро и гадно.Беше невъзможно да си мием зъбите-пробвах да го направя това упражнение,но се налагаше да стъпя с единия крак между котлона и леглото,с едната ръка да се държа за мачтата,а с другата да помпя от малката и мизерна помпичка за сладка вода.Не ми достигна само една ръка за да ми мие зъбите и след няколко опита се отказах,нямаше смисъл да се пребивам за едното цивилизовано нещо което ни беше останало.
Спяхме с дрехите,за калъфки на възглавници се ползваха торби за боклук-поне 2 една в друга,нямаше топла храна,а само кафе за спешни случаи и сандвичи които можеха да се държат с една ръка.
На третата нощ отказаха лампите на борда-бяха пълни с вода която се стичаше по тавана на лодката.Въпреки добрите кабелни връзки и изолация всичко беше ръждясало и пълно със солена вода.Напълни ми се и противоводния фенер които УЖ държал на всичко.Пуснахме го да поплyва.
Отказаха и електронните компаси,както и показателите за скорост на лодката,скорост и посока на вятъра,дълбокомера…….
Майната му ще караме по български,но поне кока кола имахме.
-Ей Поляк дай една кола.
3 минути мълчание.
-Незнам какво става,но са празни.
?????????
-Как празни бе???Аз като ги купувах си бяха пълни.
-МИИИИИИИ НЕ ЗНАМ.
Скачам аз,влизам в лодката,залягам до леглото под което беше колата и познайте какво виждам.ВОДА какво друго в една лодка която тече като пробита манерка.Бъркам и си вадя една ПРАЗНА кола,бъркам и си вадя още една,бъркам………….и се сещате какво си вадя.Колата беше на левия борд на лодката,вятъра ни духаше 3 дни от дясно и по носа,лодката се беше наклонила наляво и всичката вода се беше събрала под тази койка.От солта се беше разяло капачето на кутийките кола,а друсането и беше помогнало да се изпразнят до дупка.Проверих поне 30 от тях-всичките бяха празни и проблема беше един и сащ-точно там където се отваря кутийката солта я беше изяла и сега аз нямах какво да пия и хвърлям през ноща.Първа грешка отчетена.
Бидончето за сметка на това не мръдна през целия път,а това беше много по-важно от мойта кола.Скъсаха ме да ме бъзикат как сам си наредил колата и как сега ще я карам на чай.Ми аз откъде да знам,че тая солена вода ще я разяде толкова бързо?????В Черно море сам нямал такива проблеми,а и никога лодка не ми е текла така.
Ранна сутрин някъде в океана.Вълната беше започнала да спада и заливаше на всеки 3 минути вместо на нормалното 20 секунди.Вятъра падаше и беше време да поисъхнем,топло кафе,някаква супа и риболов.Сменихме малката въшка отпред с по-голямо платно,пийнахме си кафето/по-вкусно няма никъде/ и изкарах въдиците.
По неписан закон риболова в открито море не води до нищо добро-няма ли екшан някакъв няма и риба.Екшан нямаше как да има-лодките около нас не бяха рибарски,а и нямаше никoй на поне 50 километра.Трябваше да си намерим нещо по-плитко от този бездънен океан.Една подводна планина щеше да ни дойде идеялно-там обикновенно се събираха малките рибоци които ядяха планктон които излиза от дълбоко заедно с теченията които се сблъскват с планинката.Малките рибоци ги кльопат големи рибоци,а големите рибоци ги кльопаме ние.Идеята беше ясна,но планинката си беше далеч.При проверка на навигацията стана ясно,че ни чака поне един ден докато стигнем до една такава,много подходяща за целта,точно по нашия курс,с долбочина към 2 километра.
Влачехме си 4 линии-едната беше Хавайскота изгаzица на разбирача от магазина,която я бях пуснал далеч назад,на 80 метра имахме 25 сантиметров лилаво/розово/сив силикон,на 50 метра зелено и жълто и на задника на лодката лилаво/черен.
Размера им беше подходящ за дорадо,което достига до около 50 килограма,туни разни и малки марлинчета.
Голямата започна да свири.Скачам аз,палеца на позиция удар,но продължава да развива.
-Ей Поляка идвай тук,че хванахме вечерята.
Хваща нашия и почва да навива.Идва тежко,но поне идва,лодката е спряна и платната си пляскат.Брата кара,аз скачам вътре и си вадя големия гаф/кyката от изпитан производител/ и чакам.Чакам аз,но Поляка се мота.През това време скарата беше готова,клещите близо до мен както и големия ми нoj за филиране.
Докара я пича до лодката,вика „ЦВЯТ“ както го бях научил и напъва колкото може.Гледам аз една малка тyничка от най-вкусния модел,бебенце около 25 килограма,а тези животни достигат до половин тон.Това не е за изтърване и не ми е жал да я убия-беше перфектната вечеря след почти 4 дни сандвичи.Докара я до лодката,грабнах повода които можеше да укроти и малко теле,дръпнах я и брата и заби куката в гърба.
-Не там бе пич.
Не там ама аз само идеи давах-лодката така се клатеше,че нямаше как да се цели главата.Вади гафа брата,прицелва се отново и ПЕРФЕКТЕН удар в главата.
Поляка се кефи,аз съм с нoj в ръцете,брата почисти гафа,а мадамата кара.Филирането не беше приятно занимание,но пак миризмата на риба на скара си беше върха.Малко сос за суши и няколко лимона,салатка и печени картофи във фолио с масло ……..ммммммммммммммммняма такова нещо никъде.Извадихме въдиците за през ноща,пуснахме само една голяма лилаво/черна гад близо до лодката и зачакахме следващия риболовен ден,които обещаваше да е един мнооооого запомнящ се такъв.
Това кормило са го слагали допълнително за да е лесно на някои от инвалидите да управляват лодката.Много лекo и гадно се управлява,но за състезания е добре.Да си продължа разказчето аз,а вие ако имате въпроси……….питайте.
През ноща не се случи нищо особенно както се и очакваше освен,че времето позволи на другите двама да управляват лодката,а ние с брата да поспим малко.
Сутринта започна както обикновенно-кафенце,цигарка и сандвичи с риба.Вятър почти нямаше или поне на мен така ми се струваше след мокрите 4 дни в началото.Бяхме на около 650 морски мили северно от Хавай и на около 10-15 мили от подводната планина за която стана въпрос.Най-после свалихме мокрите дрехи и отворихме яхтата да изсъхне поне малко.Риба ни беше останала от предния ден и нямаше да се лови за ядене,а за кеф.
Пуснахме и четирите въдици-лилаво/черния на около 100+ метра зад нас,на 65-70 метра селено/розов,на 30 метра жълто/зелен дървен плуг и на 25 голям зелено/черен пискюл.
Надеждите ми бяха за втората и третата пръчка и не очаквах нищо сериозно толкова рано.Скоростта на лодката не беше достатъчна за добър екшан на силикона,нямаше достатъчно вятър,а и платната не бяха големи и подходящи за тези условия.Рано ни беше да бръмчим,чакаха ни още поне 3000 километра.
4 дни почти не бях ловил нищо,нищо не хванахме и на Хавай и аз бех леееееееко нервен.Нямах и идея какво може да плува в тези води или по-точно какъв размер е.Реших да проверя дали не са се оплели влакната,дали са чисти куките,дали………..абе играя си и не ми се стои на едно място.
Почвам аз да дърпам на рака дебелия заден силикон,макара не ползвам,а само го придърпвам каtо вързан с въже.Бях дръпнал около 10 метра когато нещо ми изтегли влакното от ръцете.Заби толкова яко,че нямаше как да реагирам и какво да направя.Корема на влакното си беше сериозен,скоростта на лодката беше малка,а аз нямаше как да задържа влакното за да се забият куките в звяра.Клекнах до пръчката и зачаках,като преди това ревнах,че нещо ми е ударило.
Всички бяха наясно,че с тези неща бъзик не си правя,Поляка/Словак/ се нагнезди до мен и се вторачи в далечината.Колкото и да гледахме и както и да псувах си бяхме изтървали шанса.
Бях му обяснил какво да прави при удар,как се реагира за да се привлече рибата и да атакува отново,защо това се прави и кое как,но не му беше ясно като се закачи какво го чакаше.
Не бяха минали и 2 часа и му бях обяснил основните неща който може да очаква от различните видове говеда които се надявах да плуват из района,коя риба как реагира при закачане,кое как се бори,как се мори голяма риба,безопасността на екипажа,кой и какво трябва да прави,гафове,откачане,примки,бухалки,ножове……..Кимаше и даваше вид,че слуша и разбира,а аз че много ги знам нещата.
Дръжте се почвам да пиша по същество. 
ГОЛЯМАТА почва да свисти,не клика или скърца,а направо си СВИСТИ.
-Поляк ти си.
-Давай ти.
Тоя е луд.Давам аз,развиваше със скорост която неможех и да си представя,че ще ми се случи или е реялна.Аванса беше на половината разстояние до позиция удар,пръчката си беше забита между парапета на лодката и върха и беше застанал почти хоризонтално.Пернах палеца на позиция удар и зачаках резултата,трябваше да поспре малко или поне така се надявах.Ревнах едно мощно ‘Сваляй платната,дай мотор,чисти“ и се вторачих там където трябваше да е според мен говедото.Нищо не се виждаше,метнах един поглед на върха на пръчката,които се сгъваше все повече.Работата е ясна-това е голяма тyна и ще е късмет да я спрем,но първо трябваше да спрем лодката.
-Спри лодката.
-Стига рева бе,опитвам се и знам какво да правя.
Брата знае,но не съм сигурен дали другите помнят какво бях обяснявал последните 2-3 часа.Обърнах се и с кеф видях,че платната са свалени,спагетите/въжетата/са на лодката и брата е запалил мотора и включил на задна.
Поглеждам върха които продължава да се згава,половината от влакното е развито и продължава да развива със същата скорост.Свалих кликара за да не пищи и натиснах палчето между позиция удар и пълен аванс,преместих палеца на аванса лееееко напред за да го държи натиснат и зачаках да се измори,но и бях готов да му дам пълен аванс.Развива с пълна скорост и няма намерение да спира.Мамка му ще я изтарвем.Леееекичко преместих палеца напред за да съм сигурен,че мога да му дам пълен веднага.РАЗВИВА.Опитвам се да преместя въдицата,да я дръпна към мен или да я извадя от мястото където съм я загнездил.Няма шанс.РАЗВИВА и то не как да е,а по същия начин като след удара.Това животно е нещо сериозно,хванало дълбокото и без намерение да спре.
Поглеждам макарата,не ме интересува вече къде е върха на пръчката/това е работа на тоя които кара лодката,а брата е доста добър и хладнокръвен в такива моменти/.Беше ми изтеглило около 250-280 метра и не ми оставаше много влакно,а и лошото беше,че няма спирка.
-Пълен аванс и ми трябва някои тук.
Забих му един шамар и палеца застана докрай на позиция пълен.РАЗВИВА.Гледах само макарата и нищо друго,нямаше какво друго да се направи.Макарата беше почти празна,виждаше се дъното и,не беше останало много влакно,а животното си развива.
Трябваше ми някои които да ми помогне да задържа макарата като развие всичкото влакно,беше вързана с доста добър възел за барабана,ново 100 либри влакно и нямах шанс да я спася ако се скъса колана с които е вързана.Беше най-здравата макара на борда и нямаше смисъл да я закачам за друга и хвърлям зад борда.
Последни 40+ метра,стискам макарата САМ с две ръце и не отлепям поглед от нея.СПРЯ и то така рязко,че чак се стреснах.Не смеех да мръдна или да пипна дръжката,не смеех да дръпна въдицата или да се опитам да я извадя от мястото и.Не смеех да дишам.
Беше зе завряло в дълбокото или поне така ми сочеше въдицата,влакното беше на около 70 градуса зад лодката.Бях убеден,че това е тyна която почнел ли да я бориш те почва и тя.Света беша замръзнал.
ЛЕЕЕЕКИЧКО предърпах въдицата към мен,освободих я от мястото и и хванах дръжката.Никак не ми се искаше да я въртя,но това само нямаше да дойде.Знаех,че съм на бърза скорост,но щях да се мача поне в началото докато и обера малко влакно.Вратнах леко/почти половин оборот/но животното тръгна пак.УЖАС,НЯМАМ ВЛАКНО.Бях cе вкопчил в макарата с две ръце и ми идеше да ревна.СПРЯ.Това само да ми дойде ще му строша тиквата.
Нямаше време за проби на бързата скорост,натиснах и включих на по-добрата втора.Мушнах си пръчката между краката/яйцата са ми ОК/и почнах да навивам.Обрах му 5 метра и продължавах да навивам,10 метра,почна да ми се връща цвета на лицето и това беше от ЗОР.
Обрах му около 30 метра,пръчката беше хоризонтално и беше готова да ми влезе в………..ТРЪГНА ПАК,разви ми около 15-20 метра,но вече риташе на тласъци.ААААА това не е май тyна,те така много рядко правят.
Палеца на първа и въртене,идваше по-спокойно и без да се дърпа много.ТОВА НЕ Е ТYНА.Хвана надясно и се наложи брата да завърти геврека за да ми държи линията пред мен.Пак тръгна живитното гадно,развиваше но бавно,взе около 10 метра и спря.Бе ти ще ми дойдеш и ще ти кажа аз на теб.Продължавах да се взирам в дъното на макарата ясно различаващо се под влакното.Това е като да си видя червата.
Втора скорост,въртене бавно и без да дърпам въдицата,просто бавно въртене като манивела на кладенец.Обирах си влакното,редях си го с палец и стисках пръчката почти влязла там където слънце не огрява.Обрах си към 100 метра,върнах палеца върху бутончето между пълен аванс и позиция удар и спрях да си почина.
Беше ясно,че ни чака сериозна борба и трябваше да си пазим силите,но и да морим животното.Бях хванал пръчката с две ръце и висях на нея,а говедото си дърпаше умерено,но пак тръгна надясно.Ма да ти се незнае и рибока,какво си ти бе????
