Дълго чакано първо деливери!
Денят започна рано рано..
Плана беше.. минаваме пеша в Мексико, автобуса до Енсенада, слизаме на марината, вземаме лодката и газ към Сан Диего за печати
и след това нагоре към Ню Порт. Маршрута около 160 мили. Лодката „трябва“ (кавичките не са случайно сложени там..) да може да се движи с 20-25 възела(мили) в час.
Така, че почти дори може да си вечеряме вкъщи.
Мексико, посока граничният пункт към САЩ.
Опашката се виеше още назад още километър.
Взехме автобус към Енсенада. Автобуса беше хубав. Нов с климатик и 11 инчов дисплей с филми и игри пред всеки пътник(аз пробвах някои, но нищо не тръгна 
)
Покрай пътя започна да се нижат различни села.
Стигнахме до марината и там всичко продоби друг изглед.
Зачакахме мексиканският капитан , който ще ни предаде яхтата.
Разбира се, закъсня, разбира се не беше готов с документите, разбира се Асен беше БЕСЕН !
Отидохме до лодката и… онемяхме..
Лодка на 5 години са я нас*али като……
Стана ясно, че документите ще се забавят, а вече стана обяд.
Асен знаел чудно място за хапване. Uber работят в Мексико и може да се ползват.
Ние случайно намерихме една кака дето ни метна до ресторантчето, пък и после ни върна.
Разбира се на цена 5х.
Мястото беше хубаво. А храната уникална.
След като похапнахме, обратно в марината и с един мексиканец да оправи документите за напускане на страната.
Поснимах от колата.
На един от светофарите не успях, пък и не знам дали беше добра идея, да снимам пикапите с картечници отгоре на полицията.
Заредихме тон и малко нафта и да потегляме..
Заредихме, но документите продължава да ги няма..
Асен отиде да чака в офиса им, аз се мотая на яхтата..
Стана 15:00, а път ни чака.
Към и половина взехме всичко и потеглихме..
По спецификация, тая лодка трябва да се движи спокойно с 20 – 25 възела в час.. ама явно са объркали с галоните 
25 + 25 = 50 gal или грубо 190 литра гориво на час !! и то за максимална скорост от 15 възела..
Целият график отиде по дяволите.
Стана ясно, че ще си се по кандилкаме с тая яхта.
Аз бърза работа нямам. Та слънце, море, пейзажи..
Да де.. ама слънцето се скри, горе на дека духа студено. Ние с леки дрешки..
И ей така.. леко с 7 възела и 8 галона на час, след около 8 часа ще се вържем на полицейският док в Сан Диего.
към 22:00 бяхме в Сан Диего.
Митница и граничари се минава като им се обаждаш по телефона, диктуваш именета, паспорти, визи..
И след 20 мин идват с лека крачка 2ма граничари.
Седнаха вътре, попълниха си документите.
Стандартни въпроси..
– Кой е собственика на лодката ?
– Нямам идея.
– ?!?!?
– Какво носите от Мексико?
– Няколко бири..
– ?!?!?
Видяха, че да разпитват Капитана няма много смисъл.. и се обърнаха към мен.
– Откъде си?
– България
– ?!?? Какво правиш тук ?
– Возя се.
– Дайте да видим бирите..
Отворихме хладилника.. вътре 3-4 бири..
– Лека вечер!
И това беше
Кептъна си има ятаци навсякъде. Тук се преместихме на следващият док на 10 метра и отиде да посрещне жена си, която беше приготвила дрехи и сандвичи.
Последва цяла нощ кандилкане с 7 възела.
За състоянието на лодката .. плачевно.. и от към техническо и към хигиенно.
На тръгване мексиканския капитан каза.. всичко работи.. няма проблем.. изкарва някаква грешка.. ама не се притеснявайте. Те така си я карат.
Грешката ниско налягане на маслото в трансмисиите. Автопилот няма, стари карти на навигацията, лампите гаснат коя когато си иска..
Долу в машинното, върху едната трансмисия тече вода, а върху другата масло.няма проблем.
Под генератора локва масло.. няма проблем..
Как да е.. цяла нощ алармата за ниско налягаме ме държа буден. На всеки 2 мин пищи.
На развиделяване стигнахме Ню Порт.
Красив залив с дълбоки ръкави и няколко острова вътре.
Превърнато в хипер гъзарско място.
Големи и красиви къщи с докове отпред и лъскави яхти.
За съжаление от снимките не се вижда хубаво, че нямам и зоом.
Търсим си марината и дока където да оставим лодката. И се оказва една малка марина след моста..
Гледам аз… радара може и да мине със остъргване… ама антената (това тумбестото е сателитна антена) ще го отнесе.. а не струва малко пари..
И се започна одисеята…
Обадихме се на каката дето е връзка между нас и собственика, някаква секретарка на баровеца сигурно.
В около 10 телефонни разговора, Асен се опитва да обясни че 7 метрова лодка, не може да мине под 6 метров мост..
И каката го уби : … Асен, искаш да ми кажеш, че при толкова голям и широк океан, ти не можеш да вкараш яхтата под моста.. 
Стана ясно, че работата загрубява.
Започна едно лудо звънене за търсене на ново място. Само, че сега е разгара на сезона и място за 54 футова яхта няма.
То по принцип там за свободни места се чака с години.. еле пък сега веднага.
Докато се мотаем из залива Асен усети че нещо не е както трябва с моторите и стана ясно, че единия не се върти на ляво. запецнал.
Модерните яхти вече нямат перо, рул и подобни.. ми перките отдолу се въртят. Ама само когато работят.
Докато Асен рови в моторното, а аз криволича из каналите на един двигател, коуст гард цъфнаха.. пуснаха бурканите и това беше.
Дойдоха , качиха се 6 човека, въоръжени, но поне пичове.
Капитана ги омайва, те се смеят..
При мен горе, дойде един.. и се започна.. от къде си.. какво правиш тука.. кой е собственика на яхтата..
– От България съм, идваме от Мексико, нямам идея кой е собственика аз само се возя..
Тоя взе да се поти.. Давам му паспорта. Вътре визи от Израел, Русия, Тайланд и печати от къде ли не…
Съвсем се изпоти, каза.. ти стой тук и не мърдай.. аз отивам при другите..
Оказаха се разбрани пичове, тръгнаха си.
Асен наля обикновено хидравлично масло в едната трансмисия .. и алелуя.. оправи се.
Всичко се върти, алармата за ниско налягане спря да пищи и автопилота се появи… да ги таковам у мексиканците..
След още 50 телефонни разговора, Асен уреди място за лодката.
Един от дилърите на яхти си размести неговите и намерихме място за тоя кютук.
Секретарката продължаваше да твърди, че ние нещо не сме разбрали от къде да минем за марината..
Изпрати снимка от гугъл и начертала да минем по магистралата..
Предполагам е много руса
Последва наемане на автомобил и газ по магистралите за вкъщи.
В заключение мога да кажа, че Асен е магнит за олигофрени