Човека на кормилото ще наричаме „вахтен“. Той управлява лодката, катера или яхтата, носи морална отговорност за сигурността на съда и за живота на екипажа. Основното правило, което ще ви ръководи, когато сте вахтен, е: ДА ВИЖДАШ И ДА БЪДЕШ ВИДЯН. Трябва да сте наясно с околната обстановка. Затова през кратки интервали от време с бинокъла (истинският морски бинокъл е 7×50) се оглежда хоризонтът. Казано по моряшки, води се кръгово (на 360°) наблюдение. Докато мислите, че онзи кораб е още много далеч, или предполагате. че стои на котва, не след дълго той вече ви връхлита. На море разстоянията се определят трудно, затова ориентировъчно трябва да знаете, че без бинокъл от три мили се вижда „мустакът“ – пенестата вълна на носа на корабите. По него можете да прецените каква е скоростта на видения кораб. Но внимание: съвременните кораби с булбов нос почти не правят мустак, а летят като хала. От две мили се забелязват спасителните лодки, финестрините (прозорците) се различават от една миля, а от половин миля – хората по палубата на кораба. За да вижда добре нощем, вахтеният не трябва да бъде заслепяван. Никога не светете към него с фенерчето, защото докато възстанови напълно способността си за нощно виждане, ще минат поне пет минути. Компасът и другите уреди не трябва да имат пряко осветление; най-благоприятна е червената светлина. Колкото и да изглежда парадоксално, нощем по-лесно се разбира в каква посока се движи даден кораб, както и характерът на дейността му. Всеки кораб, по-дълъг от 50 метра, носи по една бяла светлина на двете си мачти, като задната е по-високо от предната. Според взаимоположението от тези две светлини се отгатва накъде отива корабът. От лявата страна (вляво, където е сърцето) е червената светлина, а отдясно – зелената. Виждате ли само една бяла светлина, това вече е кърмата на кораба: значи е минал край вас, а вие сте го. проспали! Но ако внимателно сте наблюдавали и покрай вас не е минавало нищо, вероятно виждате котвената светлина на някой кораб, т.е. той не се движи, а стои на котва. В открито море. където дълбочините са големи и няма вероятност да срещнете кораб на котва, тази самотна светлинка вероятно е звезда, която изгрява над хоризонта. Макар навигационните ви светлини да са ярки, поради ниското си разположение те невинаги могат да бъдат забелязани отдалеч. Ето защо като вахтен трябва да имате (закачено за дрехата) електрическо фенерче, което дава мощен лъч. Насочен към приближаващ кораб, този светлинен лъч привлича вниманието на хората, които са на командния мостик. Не мислете, че на съвременните кораби винаги се носи образцова вахта: управляван от автопилот, корабът си върви сам по курса, а модерната електронна апаратура осигурява навигацията. Дежурният помощник-капитан само от време на време поглежда екрана на радара – да е спокоен, че на 6^8 мили няма насрещен кораб. Ако вашият съд няма радарен отражател, едва ли ще бъде забелязан. Независимо дали сте на ветроход, или според положението си (например другият кораб идва към червената ви светлина) имате право на път съгласно с международните правила за предпазване от сблъскване на море, все пак…
НЕ РАЗЧИТАЙТЕ НА ПРЕДИМСТВОТО СИ!Запомнете правилото на рибите – малките винаги бягат от големите! Каква е ползата, ако се докаже при следствието, че сте имали предимство, след като плавателният ви съд е разбит и вие случайно не сте се удавили?
Запомнете – трябва да сте наясно за всеки обект, който е във видимия ви хоризонт – накъде пътува, каква е скоростта му. а ако не се движи – на котва ли е, каква дейност извършва.
Затова трябва отлично да знаете международните правила за предпазване от сблъскване и „за всеки случай“ в бележник, който винаги носите, да сте нарисували всички отличителни светлини, знаци и сигнали.
ПЛАВАНЕ В МЪГЛА
Когато мъгла обвие малкия плавателен съд, наблюдението силно се затруднява. Това създава психично напрежение, което трудно може да бъде превъзмогнато от хора с малко опит. Какво да се прави?Веднага отбележете върху картата мястото на плавателния съд. Отчитайте точно курса и скоростта, като през 15-30 минути отбелязвайте върху картата изчисленото място.Ако се движите под двигател, веднага намалете скоростта дотолкова, че да можете да спрете на по-малко разстояние, отколкото е далечината на видимост.Инструктирайте екипажа кой какво ще прави. Всеки трябва да е сложил пояс (спасителна жилетка) с осигуряващото въже. Човек зад борда при нормална видимост е сериозно произшествие, а при мъгла – непоправимо нещастие!Непрекъснато давайте сигнали със свирка или с рог за мъгла съгласно с международните правила, а в паузите се ослушвайте, дори спирайте двигателя, за да не ви заглушава. Наоколо може да има и други кораби.
НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ: плавателен съд в движение дава през интервали от две минути едно продължително изсвирване. Кораб, който не се движи, дава през две минути две продължителни изсвирвания. Ветроходен кораб – едно продължително и две къси изсвирвания, пак през две минути.По възможност отстранете се от фарватерите и от пътищата на корабите. Докато изчаквате мъглата да се вдигне, добре ще е да се закотвите близо до брега или над плитчина, която се избягва от големите кораби.
ПОСРЕЩАНЕ НА БУРЯ.
Бурята не е изключително произшествие, но не е и дребна грижа. Има много неща, които предсказват развалянето на времето: барометърът, метеорологичните съобщения, облаците и др. Колкото повече информация имате, толкова по-добре, защото в никакъв случай не трябва да бъдете изненадан. По-добре напразни предварителни приготовления, отколкото да изпаднете в положение, което не можете да контролирате. Предварителната подготовка има безспорното предимство, че се извършва, когато съдът не се клати и екипажът е още бодър.Всъщност какво се променя при бурята? Това, че вече не можеш да правиш каквото поискаш със съда си. За опитен екипаж на мореходен съд бурята не представлява опасност, но за тези, които нямат голям опит, тя е голямото приключение.
Три са основните фактора, които определят доколко ще можете да устоите на бурята. Те са: плавателният съд, екипажът и курсът. Забележете, че става дума „доколко може да се устои“…, защото не трябва да забравяте, че последната дума винаги има морето.
ПЛАВАТЕЛНИЯТ СЪД.
Поведението на плавателния съд при лошо време много зависи от големината му. Съвсем близко до ума е, че има разлика, ако плаваш с голям катер или си в 6-метрова ветроходна яхта. При еднаква големина на лодките мореходността зависи от формата на корпуса, в която са вложени науката и изкуството на корабостроителя. Дали вълните ще бъдат „обърнати“, или ще се качат на палубата, зависи изключително от формата на корпуса. Да не говорим за безпалубните лодки, които са най-уязвими. Същото важи и за ветроходните яхти. Накланянето на яхтата под напора на вятъра практически е станало мерило за нейната устойчивост. Така че щом една яхта се накланя повече от друга, тя трябва по-рано да намалява ветрилната повърхнина при засилване на вятъра. Не е за пренебрегване здравината както на корпуса, така и на стъкмяването.
ЕКИПАЖЪТ.
Издръжливостта на хората и степента на тренираността им са гаранция за устояване на бурята. Колкото и да е опитен и сигурен в себе си, човек нищо не може да направи, когато е повален от морската болест. Не е срамно да се взема лекарство срещу морска болест, щом наближава буря. За морската болест френските моряци казват: „Първо те е страх да не умреш, после те е страх, че няма да умреш.“Колкото по-издръжлив физически е екипажът на яхтата, толкова по-продължително може да се отлага намаляването на ветрилната повърхнина; това означава поддържане на скоростта и бягане от бурята. Тренираността от своя страна може да компенсира физическата сила и да отхвърли по- далеч границите на умората.
КУРСЪТ.
Бурното време се усеща по-чувствително при остри курсове спрямо вятъра и вълнението. При попътен вятър ударите на вълните са поносими и относителният вятър е по-слаб. Старите моряци казват: „Попътно вълнение – половин пристанище.“
В открито море бурите не плашат моряците…, е, не е като да си в пристанище, но е много по-безопасно, отколкото близо до брега с неговите рифове, скали и плитчини, върху които вятърът може да ви изхвърли. Пространството на откритото море дава възможност за маневриране: може да легнете на дрейф, да бягате по вятъра, да щурмувате… изобщо имате свобода за избор на най-подходящия начин (според плавателния съд и екипажа) на оцеляване.
Състоянието на морето определя курса, който трябва да се поддържа. Например при бурно западно време, когато лодката вече е отвлечена навътре в морето, съвсем естествена реакция за всекиго е да поеме срещу бурята към по-спокойните води, защитени от брега. Това обаче при известна неумелост, особено ако лодката е безпалубна, може да доведе до нейното наводняване и до спиране на мотора. По-разум- но е в такъв случай да се легне на дрейф или да се плава на курс, при който плавателният съд е най-мореходен – така няма да се изтощава екипажът (маневрите и мокренето са най-изморителни). Разбира се, курсът трябва да е такъв, че все пак отдалечаването от крайбрежието да е минимално. Не съществуват универсални рецепти за курсовете, които трябва да се поддържат при бурно време, защото всеки плавателен съд си има свой характер. Трябва да се търси най-добрият компромис между скорост, осигуряваща управление, мореходност, която дава сигурност, най-малкото изразходване на енергия и владеенето на положението.
Съществува едно златно правило: ВСЯКА МАНЕВРА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СВОЕВРЕМЕННО, Т.Е. ПРЕДИ ДА Е СТАНАЛА НЕОБХОДИМА!
Всеобщо утвърдено мнение е, че най-подходящият курс е „бягане по вятъра“, разбира се, ако подветрено няма навигационна опасност. Това бягане по вятъра е спасително за леките съдове като плоскодънни катери и съвременни яхти с швертботни форми на корпуса и плавников кил. Бягане по вятъра не се препоръчва за тежките яхти с дълъг кил и плавно заоблени преходи на формите на ребрата към кила, както и на широките, но дълбоко газещи катери от барказен тип. Главното условие при бягане по вятъра е да се поддържа скорост, по-голяма от скоростта на вълните. Така ще се избегне многократно описваното в морските приключения „кълбо напред“.
В някои ръководства се препоръчва зад кърмата да се влачи дълго въже. Това е допустимо само дотолкова, доколкото да се поддържа курс по вълните. Но ако въжето намалява скоростта на лодката и вълните я застигат, то очевидно само влошава нейната мореходност. Това условие е валидно и за „бягане под гол ран гоут“ при яхтите. По-добре е, когато се вдигне най-малкото (но здраво) ветрило най-напред (на носовия щаг), вместо трисел на мачтата. Важно е съдът да има ход не само за да не го застигат вълните, но и да може сносно да се управлява, та да не застане корпусът напреки на вълните. Споменахме, че яхтите с класически форми на корпуса и дълбоко газещите бавноходни лодки не трябва да прибягват до „бягане по вятъра“. Как тогава да се спасяват? Като щурмуват! Какво е щурмуването ли? Плаване с курс около 60° спрямо направлението на вълните. Избира се такава скорост, че ударите на вълните в корпуса да са най-поносими, но не и да ви отнасят. Това косо възкачване на вълните старите гемиджии го наричат: „да вземеш вълните на маска“, т.е. да посрещаш вълните не с носа, а с бузите (маската) на съда.
Има още един безопасен начин за оцеляване за ветроходните яхти „лягане на дрейф“. Как става това? Главното ветрило, намалено (рифовано) до последна възможност, се натяга близо до диаметралната равнина. Пред мачтата обратно на вятъра (срещу вятъра) се натяга най-малкото предно ветрило. Румпелът (дръжката на кормилото) се закрепва към поветрения борд. Чрез по-малко или по-голямо натяга- не на ветрилата се намира едно равновесно положение, при което яхтата съвсем малко напредва и много повече се отнася встрани по вятъра. Поради отнасянето встрани (дрейфа) на яхтата от наветрената й страна водата е за- вихрена и това намалява силата на вълните. Безспорно предимство на дрейфа е, че след като е намалено равновесното състояние между ветрилата и кормилото, те се завързват и не е необходимо да има човек навън; всички влизат на сухо и почиват. Така при по-спокойна обстановка може да се изчака да стихне яростта на бурята.
Ето и десетте „божи“ заповеди за подготовка преди буря:
Плътно затваряне на всички отвори (врати, люкове, финестрини и отдушници). Приготвяне на аварийни материали за запушване на евентуално строшени стъкла.
Изпомпване на трюмовете до сухо. Подготвяне на допълнителни водоотливни средства (кофи, кутии, помпи и др.) и на плаваща котва.
Укрепване на всички подвижни съоръжения и части. Най-опасни са не подсигурените въжета; коварно като змия някое от тях може да се изплъзне зад борда и да се навие на винта, а това вече е сериозна беда.
Обличане на спасителни ризи, поставяне на осигурителни колани, опване на здраво въже по палубата.
Проверка – дали са изправни и лесно ли се освобождават всички спасителни средства: сал, кръгове, буй, ракети, димки, фенерче и т.н.
Определяне точното място на съда и отбелязване на картата. Избиране на един или два резервни варианта за курса, който трябва да се поддържа според очакваната посока на вятъра към най-близкото пристанище, защитен район или отдалечаване от навигационни опасности.
Подсигуряване на екипажа: обличане на топли и водонепромокаеми дрехи, нахранване, вземане на лекарсво срещу морска болест. Приготвяне на топла храна (бульон, чай, кафе), която да се затвори в термоси и те здраво да се укрепят.
Психическа подготовка на екипажа: кой как ще действа при бурята. При евентуално напускане на съда кой какво ще вземе на сала – аптечка, ракети, аварийна торба, вода… Не пълнете изцяло съдовете за питейна вода (туби, дамаджани и др.), оставете ги поне една трета празни, за да могат да плават.
Рифовайте ветрилата или ги сменете с щормови. Подгрейте двигателя и допълнете резервоара с гориво.
Създайте уют и спокойна атмосфера вътре в съда. Влагата и безпорядъкът са най-мъчителните и стават причина човек да рухне по-бързо. Правете всичко без паника.
Настане ли време, когато вече не сте господар на положението, когато не можете да правите това, което искате, тогава почва бедствието, но за него ще говорим в следващия брой.
Асен Дремджиев