Вахта

Човека на кормилото ще наричаме „вахтен“. Той управлява лодката, ка­тера или яхтата, носи морална отговорност за сигурността на съда и за живота на екипажа. Основното правило, което ще ви ръководи, когато сте вахтен, е: ДА ВИЖДАШ И ДА БЪДЕШ ВИДЯН. Трябва да сте наясно с околната обстановка. Затова през кратки интервали от време с би­нокъла (истинският морски бинокъл е 7×50) се оглежда хоризонтът. Казано по моряшки, води се кръгово (на 360°) наблюдение. Докато мислите, че онзи кораб е още много далеч, или предпо­лагате. че стои на котва, не след дълго той вече ви връхлита. На море раз­стоянията се определят трудно, затова ориентировъчно трябва да знаете, че без бинокъл от три мили се вижда „мустакът“ – пенестата вълна на носа на корабите. По него можете да преце­ните каква е скоростта на видения кораб. Но внимание: съвременните ко­раби с булбов нос почти не правят мустак, а летят като хала. От две мили се забелязват спасителните лодки, финестрините (прозорците) се различа­ват от една миля, а от половин миля – хората по палубата на кораба. За да вижда добре нощем, вахтеният не трябва да бъде заслепяван. Никога не светете към него с фенерчето, защо­то докато възстанови напълно способ­ността си за нощно виждане, ще минат поне пет минути. Компасът и другите уреди не трябва да имат пряко освет­ление; най-благоприятна е червената светлина. Колкото и да изглежда парадоксално, нощем по-лесно се разбира в каква посока се движи даден кораб, както и характерът на дейността му. Всеки кораб, по-дълъг от 50 метра, носи по една бяла светлина на двете си мачти, като задната е по-високо от предната. Според взаимоположението от тези две светлини се отгатва накъде отива корабът. От лявата страна (вляво, къ­дето е сърцето) е червената светлина, а отдясно – зелената. Виждате ли само една бяла светлина, това вече е кърма­та на кораба: значи е минал край вас, а вие сте го. проспали! Но ако внима­телно сте наблюдавали и покрай вас не е минавало нищо, вероятно виждате котвената светлина на някой кораб, т.е. той не се движи, а стои на котва. В открито море. където дълбочините са големи и няма вероятност да срещ­нете кораб на котва, тази самотна светлинка вероятно е звезда, която изгрява над хоризонта. Макар навигационните ви светлини да са ярки, поради ниското си разполо­жение те невинаги могат да бъдат забелязани отдалеч. Ето защо като вахтен трябва да имате (закачено за дрехата) електрическо фенерче, което дава мощен лъч. Насочен към прибли­жаващ кораб, този светлинен лъч привлича вниманието на хората, кои­то са на командния мостик. Не мислете, че на съвременните кораби винаги се носи образцова вахта: управляван от автопилот, корабът си върви сам по курса, а модерната електронна апара­тура осигурява навигацията. Дежур­ният помощник-капитан само от вре­ме на време поглежда екрана на рада­ра – да е спокоен, че на 6^8 мили няма насрещен кораб. Ако вашият съд няма радарен отражател, едва ли ще бъде забелязан. Независимо дали сте на ветроход, или според положението си (например другият кораб идва към червената ви светлина) имате право на път съгласно с международните правила за пред­пазване от сблъскване на море, все пак…

НЕ РАЗЧИТАЙТЕ НА ПРЕ­ДИМСТВОТО СИ!Запомнете правилото на рибите – малките винаги бягат от големите! Каква е ползата, ако се докаже при следствието, че сте имали предимство, след като плавателният ви съд е раз­бит и вие случайно не сте се удавили?

Запомнете – трябва да сте наясно за всеки обект, който е във видимия ви хоризонт – накъде пътува, каква е скоростта му. а ако не се движи – на котва ли е, каква дейност извършва.

Затова трябва отлично да знаете международните правила за предпазване от сблъскване и „за всеки случай“ в бе­лежник, който винаги носите, да сте нарисували всички отличителни свет­лини, знаци и сигнали.

ПЛАВАНЕ В МЪГЛА

Когато мъгла обвие малкия плава­телен съд, наблюдението силно се зат­руднява. Това създава психично нап­режение, което трудно може да бъде превъзмогнато от хора с малко опит. Какво да се прави?Веднага отбележете върху карта­та мястото на плавателния съд. Отчи­тайте точно курса и скоростта, като през 15-30 минути отбелязвайте върху картата изчисленото място.Ако се движите под двигател, веднага намалете скоростта дотолко­ва, че да можете да спрете на по-малко разстояние, отколкото е далечината на видимост.Инструктирайте екипажа кой как­во ще прави. Всеки трябва да е сложил пояс (спасителна жилетка) с осигуря­ващото въже. Човек зад борда при нормална видимост е сериозно произ­шествие, а при мъгла – непоправимо нещастие!Непрекъснато давайте сигнали със свирка или с рог за мъгла съгласно с международните правила, а в паузи­те се ослушвайте, дори спирайте дви­гателя, за да не ви заглушава. Наоколо може да има и други кораби.

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ: плавателен съд в движение дава през интервали от две минути едно продължително изсвир­ване. Кораб, който не се движи, дава през две минути две продължителни изсвирвания. Ветроходен кораб – едно продължително и две къси изсвирва­ния, пак през две минути.По възможност отстранете се от фарватерите и от пътищата на кораби­те. Докато изчаквате мъглата да се вдигне, добре ще е да се закотвите близо до брега или над плитчина, която се избягва от големите кораби.

 

ПОСРЕЩАНЕ НА БУРЯ.

Бурята не е изключително произше­ствие, но не е и дребна грижа. Има много неща, които предсказват разва­лянето на времето: барометърът, ме­теорологичните съобщения, облаците и др. Колкото повече информация имате, толкова по-добре, защото в ни­какъв случай не трябва да бъдете изне­надан. По-добре напразни предвари­телни приготовления, отколкото да изпаднете в положение, което не може­те да контролирате. Предварителната подготовка има безспорното предимс­тво, че се извършва, когато съдът не се клати и екипажът е още бодър.Всъщност какво се променя при бу­рята? Това, че вече не можеш да пра­виш каквото поискаш със съда си. За опитен екипаж на мореходен съд буря­та не представлява опасност, но за тези, които нямат голям опит, тя е го­лямото приключение.

Три са основните фактора, които определят доколко ще можете да усто­ите на бурята. Те са: плавателният съд, екипажът и курсът. Забележете, че ста­ва дума „доколко може да се устои“…, защото не трябва да забравяте, че последната дума винаги има морето.

ПЛАВАТЕЛНИЯТ СЪД.

Поведе­нието на плавателния съд при лошо време много зависи от големината му. Съвсем близко до ума е, че има разли­ка, ако плаваш с голям катер или си в 6-метрова ветроходна яхта. При еднаква големина на лодките мореходността зависи от формата на корпуса, в която са вложени науката и изкуството на корабостроителя. Дали вълните ще бъдат „обърнати“, или ще се качат на палубата, зависи изключи­телно от формата на корпуса. Да не говорим за безпалубните лодки, които са най-уязвими. Същото важи и за ветроходните яхти. Накланянето на яхтата под напора на вятъра практиче­ски е станало мерило за нейната ус­тойчивост. Така че щом една яхта се накланя повече от друга, тя трябва по-рано да намалява ветрилната по­върхнина при засилване на вятъра. Не е за пренебрегване здравината както на корпуса, така и на стъкмяването.

ЕКИПАЖЪТ.

Издръжливостта на хората и степента на тренираността им са гаранция за устояване на бурята. Колкото и да е опитен и сигурен в себе си, човек нищо не може да направи, когато е повален от морската болест. Не е срамно да се взема лекарство срещу морска болест, щом наближава буря. За морската болест френските моряци казват: „Първо те е страх да не умреш, после те е страх, че няма да умреш.“Колкото по-издръжлив физически е екипажът на яхтата, толкова по-про­дължително може да се отлага нама­ляването на ветрилната повърхнина; това означава поддържане на скорост­та и бягане от бурята. Тренираността от своя страна може да компенсира физическата сила и да отхвърли по- далеч границите на умората.

КУРСЪТ.

Бурното време се усеща по-чувствително при остри курсове спрямо вятъра и вълнението. При по­пътен вятър ударите на вълните са поносими и относителният вятър е по-слаб. Старите моряци казват: „Попътно вълнение – половин приста­нище.“

В открито море бурите не плашат моряците…, е, не е като да си в приста­нище, но е много по-безопасно, откол­кото близо до брега с неговите рифове, скали и плитчини, върху които вятъ­рът може да ви изхвърли. Пространс­твото на откритото море дава възмож­ност за маневриране: може да легнете на дрейф, да бягате по вятъра, да щурмувате… изобщо имате свобода за избор на най-подходящия начин (според плавателния съд и екипажа) на оцеляване.

Състоянието на морето определя курса, който трябва да се поддържа. Например при бурно западно време, когато лодката вече е отвлечена навът­ре в морето, съвсем естествена реакция за всекиго е да поеме срещу бурята към по-спокойните води, защитени от бре­га. Това обаче при известна неумелост, особено ако лодката е безпалубна, може да доведе до нейното наводнява­не и до спиране на мотора. По-разум- но е в такъв случай да се легне на дрейф или да се плава на курс, при който плавателният съд е най-мореходен – така няма да се изтощава екипажът (маневрите и мокренето са най-изморителни). Разбира се, курсът трябва да е такъв, че все пак отдалечаването от крайбрежието да е минимално. Не съществуват универсални рецепти за курсовете, които трябва да се поддър­жат при бурно време, защото всеки плавателен съд си има свой характер. Трябва да се търси най-добрият ком­промис между скорост, осигуряваща управление, мореходност, която дава сигурност, най-малкото изразходване на енергия и владеенето на положение­то.

Съществува едно златно правило: ВСЯКА МАНЕВРА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СВОЕВРЕМЕННО, Т.Е. ПРЕДИ ДА Е СТАНАЛА НЕОБХО­ДИМА!

Всеобщо утвърдено мнение е, че най-подходящият курс е „бягане по вятъра“, разбира се, ако подветрено няма навигационна опасност. Това бя­гане по вятъра е спасително за леките съдове като плоскодънни катери и съв­ременни яхти с швертботни форми на корпуса и плавников кил. Бягане по вятъра не се препоръчва за тежките яхти с дълъг кил и плавно заоблени преходи на формите на ребрата към кила, както и на широките, но дълбоко газещи катери от барказен тип. Главното условие при бягане по вятъра е да се поддържа скорост, по-голяма от скоростта на вълните. Така ще се из­бегне многократно описваното в мор­ските приключения „кълбо напред“.

В някои ръководства се препоръчва зад кърмата да се влачи дълго въже. Това е допустимо само дотолкова, доколкото да се поддържа курс по вълните. Но ако въжето нама­лява скоростта на лодката и вълните я застигат, то очевидно само влошава нейната мореходност. Това условие е валидно и за „бягане под гол ран гоут“ при яхтите. По-добре е, когато се вдигне най-малкото (но здраво) вет­рило най-напред (на носовия щаг), вместо трисел на мачтата. Важно е съ­дът да има ход не само за да не го застигат вълните, но и да може сносно да се управлява, та да не застане кор­пусът напреки на вълните. Споменахме, че яхтите с класически форми на корпуса и дълбоко газещите бавноходни лодки не трябва да при­бягват до „бягане по вятъра“. Как тогава да се спасяват? Като щурмуват! Какво е щурмуването ли? Плаване с курс около 60° спрямо направление­то на вълните. Избира се такава ско­рост, че ударите на вълните в корпуса да са най-поносими, но не и да ви отнасят. Това косо възкачване на въл­ните старите гемиджии го наричат: „да вземеш вълните на маска“, т.е. да посрещаш вълните не с носа, а с бузите (маската) на съда.

Има още един безопасен начин за оцеляване за ветроходните яхти „ля­гане на дрейф“. Как става това? Главното ветрило, намалено (рифовано) до последна възможност, се натяга близо до диаметралната равнина. Пред мач­тата обратно на вятъра (срещу вятъра) се натяга най-малкото предно ветри­ло. Румпелът (дръжката на кормило­то) се закрепва към поветрения борд. Чрез по-малко или по-голямо натяга- не на ветрилата се намира едно равно­весно положение, при което яхтата съвсем малко напредва и много повече се отнася встрани по вятъра. Поради отнасянето встрани (дрейфа) на яхтата от наветрената й страна водата е за- вихрена и това намалява силата на вълните. Безспорно предимство на дрейфа е, че след като е намалено равновесното състояние между ветри­лата и кормилото, те се завързват и не е необходимо да има човек навън; всички влизат на сухо и почиват. Така при по-спокойна обстановка може да се изчака да стихне яростта на бурята.

Ето и десетте „божи“ заповеди за подготовка преди буря:

Плътно затваряне на всички отво­ри (врати, люкове, финестрини и от­душници). Приготвяне на аварийни материали за запушване на евентуал­но строшени стъкла.

Изпомпване на трюмовете до су­хо. Подготвяне на допълнителни водоотливни средства (кофи, кутии, помпи и др.) и на плаваща котва.

Укрепване на всички подвижни съоръжения и части. Най-опасни са не подсигурените въжета; коварно ка­то змия някое от тях може да се изплъзне зад борда и да се навие на винта, а това вече е сериозна беда.

Обличане на спасителни ризи, поставяне на осигурителни колани, опване на здраво въже по палубата.

Проверка – дали са изправни и лесно ли се освобождават всички спасителни средства: сал, кръгове, буй, ракети, димки, фенерче и т.н.

Определяне точното място на съ­да и отбелязване на картата. Избиране на един или два резервни варианта за курса, който трябва да се поддържа според очакваната посока на вятъра към най-близкото пристанище, защи­тен район или отдалечаване от навига­ционни опасности.

Подсигуряване на екипажа: обли­чане на топли и водонепромокаеми дрехи, нахранване, вземане на лекарсво срещу морска болест. Приготвяне на топла храна (бульон, чай, кафе), която да се затвори в термоси и те здраво да се укрепят.

Психическа подготовка на екипа­жа: кой как ще действа при бурята. При евентуално напускане на съда кой какво ще вземе на сала – аптечка, ракети, аварийна торба, вода… Не пълнете изцяло съдовете за питейна вода (туби, дамаджани и др.), оставете ги поне една трета празни, за да могат да плават.

Рифовайте ветрилата или ги сме­нете с щормови. Подгрейте двигателя и допълнете резервоара с гориво.

Създайте уют и спокойна атмос­фера вътре в съда. Влагата и безпоря­дъкът са най-мъчителните и стават причина човек да рухне по-бързо. Пра­вете всичко без паника.

Настане ли време, когато вече не сте господар на положението, когато не можете да правите това, което искате, тогава почва бедствието, но за него ще говорим в следващия брой.

Асен Дремджиев