МАЧТАТА ПАДНА
Това е най-характерната беда за ветроходните яхти:
Може да се случи и на всеки малък плавателен съд, но тази авария не е толкова съдбовна, щом разполагате и с други средства за движение. Обикновено мачтата пада поветрено; не върху кокпита, а зад борда. Рядко създава пробойна, но картината никак не е приятна. Палубата се затрупва със скъсани ветрила. Стърчат изкривени или строшени части от твърдите съставки на стъкмяването (рангоута). Навсякъде много заваляни въжета, някои провиснали във водата. Ако няма ранени, добре е да погледнете на събитието откъм смешната му страна!
Първата реакция, която обезателно трябва да проявите, е мигновено ДА СПРЕТЕ ДВИГАТЕЛЯ. Навие ли се въже на винта, губите възможност за надеждно придвижване с всичките последствия от това. Едва тогава можете да се погрижите за евентуално пострадалите хора от екипажа.Преди да предприемете каквито и да са действия за ликвидиране на аварията, необходимо е осигуряване на безопасността на хората. Това е особено важно при вълнение, а знаете, че мачтите не падат, когато времето е тихо. Хората трябва да се придвижват само след като са закачили осигурителните си въжета за солидни места от корпуса (в никакъв случай обаче за стъкмяването на падналата мачта). Не забравяйте, че ако при такава обстановка човек падне зад борда, прибирането му е много проблематично. Добре обмислете всичко, което ще се върши на палубата. Предварителните рецепти едва ли могат да бъдат уместни, но усилията ви трябва да се насочат към следната приблизителна последователност на действията:
- ОПАЗВАНЕ НА КОРПУСА
- ПРИБИРАНЕ НА СТЪКМЯВАНЕТО
- ПРИБИРАНЕ НА МАЧТАТА
- ИЗПРАВЯНЕ НА АВАРИЙНА МАЧТА.
- ОПАЗВАНЕ НА КОРПУСА.
Падналата мачта е сериозна опасност за корпуса. Вследствие на клатенето тя се превръща в таран, който неминуемо ще пробие обшивката. Когато падналата мачта е отделена от основната си част, опитайте се да я изтеглите върху палубата. Ако това не е по силите ви (някои мачти са много тежки), придърпайте я успоредно на съда. Вържете между нея и корпуса всички налични предпазни балони (кранци), дори и матраците от леглата. За да се ограничи нейното движение, здраво я обвържете и я притегнете към борда с помощта на палубната механизация (шпилове, лебедки и др.). В случай, че мачтата не е прекъсната (металните само се прегъват), прережете я с ножовката и тогава действайте по указания вече начин. Когато режете с ножовката, не забравяйте, че във вътрешността на мачтата има стоманени проволки (вдигачите на ветрилата), които ще провалят рязането. Задължително режете околовръстно, а не нацяло в една посока.
ПРИБИРАНЕ НА СТЪКМЯВАНЕТО. Ветрилото много трудно може да се изтсегли от канала на строшената мачта. Когато се бърза, то напук не излиза! Преди да извадите добре наточения моряшки нож и да изрежете плътно покрай канала ветрилото, помислете… Няма ли да е по-лесно, ако прилепите гика към падналата мачта и да увиете около тях това, което е останало от ветрилото? След като сте се справили с ветрилото и то вече не ви пречи, трябва да освободите от корпуса всички стоманени крепителни въжета на мачтата (ванти, щагове и др.). Отвиването и откачването на винтовите обтяжки (талрепите) е трудопоглъщаща и продължителна работа дори в тихо пристанище, да не говорим какво е при бурно време. Няма две мнения: трябва да бъдат сечени, и то колкото може по-скоро. В Англия и Франция всяка яхта, която излиза в открито море, е длъжна да има на борда си специална ножица за рязане на стоманени въжета. Това са сапьорските ножици, с които военните правят проходи в телените мрежи.’ Такива ножици у нас не се продават, затова, на лесно място, винаги трябва да има: чук, секач и парче желязо за подложка. За да не ги изтървете в морето, добре е да ги завързвате за китките си с предварително подготвено шнурче. Няма да описвам как се работи със секач, но по-лесно ще ви бъде, ако с няколко удара на чука предварително сплескате проволката, там където ще сечете. Проволките се секат не до мачтата или по средата (където е лесно), а възможно най- близо до кoрпуса. Зад борда не трябва да висят краища. След като всички крепителни въжета са прекъснати, приберете това, което може да бъде спасено. Скътайте всичко под палубата.
НИКОГА НЕ ОСТАВЯЙТЕ ВЪРХУ ПАЛУБАТА КАКВИТО И ДА СА ВЪЖЕТА, те имат коварния навик да се изплъзват зад борда и да се хвърлят в обятията на въртящия се винт.
ПРИБИРАНЕ НА МАЧТАТА. Вече сте изтеглили и прибрали всичко оцеляло от стъкмяването. Трябва да решите какво ще правите с мачтата. Щом не можете да я качите и укрепите на палубата, най-добре е (но не и от финансова гледна точка) да я пратите на дъното. Преди да я махнете от борда си, където тя ще бъде един дамоклев меч, опитайте още веднъж да откачите гика или парче от мачтата (когато е натрошена на няколко части), за да ви послужи като аварийна мачта.
ИЗПРАВЯНЕ НА АВАРИЙНА МАЧТА. След като сте прибрали всичко и три пъти сте проверили дали зад борда няма въжета, които да се навият на винта, можете да запалите двигателя и да поемете пътя към най- близкото пристанище. Ако на съда ви няма двигател и наблизо няма кой да ви се притече на помощ, не остава нищо друго, освен да направите аварийна мачта и на нея да вдигнете някакво ветрило, за да си осигурите постъпателно движение. Трудно може да се изфантазира предварително каква ще бъде аварийната мачта. Това зависи както от характера на строшаването на щат- ната мачта (дали от дъно или нагоре към краспиците), така и от големината на спасените парчета или части от рангоута. Сравнително лесно може да се изправи и укрепи двунога мачта, подоб- на тази от сала „Кон-Тики“. На такава мачта удбоно се вдигат едно или две ветрила – стаксели. В зависимост от курса спрямо вятъра, водещ до най- близкото пристанище, трябва да се подберат такива ветрила, че при поставянето им да се получи що-годе равновесие в движението и да не се налага непрекъснато противодействие с кормилото. Неволята най-добре ще ви научи, стига да не загубите самообладание.
КОРМИЛОТО Е ПОВРЕДЕНО
Тази авария изглежда ужасна, но всъщност сравнително лесно се преодолява, а и плавателният съд не е автомобил, който загива, влезе ли в лентата за насрещно движение.Когато яхтата се управлява с кормилно колело (щурвал) и с тегличи (приводи от проволка или верига), задължително е да има аварийно управление. Обикновено това е румпел, който се надява върху горната част на кормилната ос и с него може да се управлява, като се изолират повредените приводи на кормилното колело. Повредите по кормилното устройство значително по-лесно се отстраняват, когато кормилото е открито, т. е. прикрепено е зад кърмата. Не е така в случай, че перото на кормилото се намира под кърмата и неговата ос минава през корпуса. Както при всички аварийни случаи на море, най-добрият начин на действие е този, който сте обмислили предварително, като сте подготвили необходимите материали. При малките лодки едно здраво гребло, закрепено към кърмата, е напълно достатъчно да ви възвърне контрола върху движението. Същият метод може да се приложи и при по- големите съдове, стига височината на кърмата да позволява това.
През 1966 г. по време на транс атлантическото състезание „Бермуда – Копенхаген“ кормилната ос на яхта „Пен Дюйк II“ се скъсва и перото отива на дъното. За Табарли, който командва тогава яхтата, няма проблеми. В края на резервния гик заковава две дъски от подовия настил и полученото по този начин грамадно гребло закрепва на кърмата. За да може да устоява на големия натиск, вместо с ръце той управлява този своеобразен румпел чрез две талии, закрепени към всеки борд. След пет денонощия плаване през бурния Атлантик с такъв авариен рул той благополучно пристига в Сен Пиер.
Наистина вие не сте Табарли, но …..
Асен Дремджиев