Преди да вдигнем котва

На море няма дребни или едри неща. няма любители или професионалисти; на море има само добри или лоши моряци.

Морето търпи и лошите, но обикно­вено избира жертвите си сред тях. Добрият моряк се познава най-вече по това. как подготвя плаването. Независимо дали е за ден — два или за седмица, всяко плаване изисква сериоз­на предварителна подготовка. Трудно могат да се предвидят всички рискове и случайности, вариантите на действи­телността винаги са повече от човеш­ката предвидливост. Затова старите моряци казват: „Да ме пази господ от това, което не съм мислил!“ Очевидно колкото по-малко са неизвестните, толкова по-лесна е задачата. Успехът на едно плаване се определя от три основни фактора: големината и пригодността на плавателния съд; опитността и издръжливостта на еки­пажа; хидрометеорологичните усло­вия.

Хидрометеорологичните условия (казано по-кратко: времето)– това са силата и посоката на вятъра и състоянието на морето . Времето не ни е подвластно и трябва да му се подчиняваме или да бягаме от капризите му. Това е пробле­мът, който най-много занимава мо­реплавателите преди и по време на плаването. Чрез солидна подготовка на екипажа и на съда трябва да се намалят рисковете. Запомнете, че никой не е загинал от преосигуряване.

Целта ни е да помогнем на тези, които нямат улегнали моряшки нави­ци и са с малък опит в общуването с морето.

Ще се спрем върху подготовката преди излизане на море. Приемаме, че вашият екипаж също не е много опитен. Липсата на опит, поне на първо време, трябва да се компенсира с по-голяма физическа сила. Човек не може да тренира при условия като на море, но за да се справи с бурния вя­тър и вълнението, трябва да е здрав и силен. Препоръчват се гимнастически упражнения с гирички, бягане на дълги разстояния и най-вече — плуване.Безусловно правило е, че всеки член от екипажа трябва да умее да плува, и то не само на къси разстояния. Умението да се плува до голяма сте­пен определя и самочувствието, което е полезно при критични ситуации. При предварителната подготовка обаче то не бива да предизвиква пренебреже ние към „дреболиите“, които при крайни положения могат да станат фатални. В повечето случаи човек не знае колко малко знае и прекрачва границите на разумното.

А разумната граница е индивидуална — и за хората, и за плава­телните съдове. Ето защо универсални рецепти не могат да се дават. Например ако силата на вятъра достигне 7 бала (12 м/сек), това е ката­строфа за малките лодки и швертботните яхти, но е истинско удоволствие за тези. които плават с килови яхти. За мореходните лодки (при сработен екипаж) непредставлява опасност дори 9 бала (18 м/сек) вятър.

Никога не тръгвайте на по-продължително плаване с екипаж, за който не знаете как понася вълнението. Ако познавате малко един човек, вземайте го за краткотрайно, близко плаване. Дори супермениге пред морска болест са безсилни. В това няма нищо срамно, адмирал Нелсън също е страдал от морска болест. Не е лошо да се запасите с лекарства и малко преди потеглянето „за всеки случай“ да глътнете някое хапче: „Аерон“, „Драмамин“, „Марзин“, „Наутамин“ и др. Те са полезни дори и за самовну­шение. Добре е да знаете също, че досега от морска болест никой не е умрял.

Когато става дума за предварител­ната подготовка на екипажа, това обикновено означава, че трябва да се разпределят задълженията и да се отработи схема за действие при дадена крайна ситуация: например — наводняване, пожар, човек зад борда и др. Това предполага всички основно да познават плавателния съд и най-вече да знаят кое къде се намира.

НЕ забравяйте, че на море няма място за „плурализъм“ и за колектив­ни решения: командва само един и заповедите му се изпълняват от всички — това е Капитанът. Разбира се той носи и отговорността за всичко.

Съвети се дават по два начина: „какво да се прави“ или „какво не трябва да се прави“. Англичаните са привърженици на първия начин: в техните прословути „чек листове“ (списъци за проверка) е изброено ка­кво трябва да се вземе или да се про­вери действа ли преди плаването. Ето какво трябва да има в една малка ве­троходна яхта, за да из­лезе на плаване по нашето крайбре­жие:

  1. СПАСИТЕЛНИ РИЗИ (или жилетки) според броя на ЕКИПАЖА. За тях ще говорим по-нататък.
  2. СПАСИТЕЛЕН КРЪГ (или подкова) СЪС СВЕТЛИНЕН БУИ И ДЪЛГО ВЪЖЕ. Хвърля се след паднал човек зад борда. Стремете се да не го улучите по главата.
  3. НАВИГАЦИОННИ СВЕ­ТЛИНИ. Дори и да плавате само през деня… Спомнете си поговор­ката: „Часът на тръгване се определя от капитана, а часът на завръщането — от господ!“
  4. КОМПАС И КАРТА НА РАЙОНА. За да не се движите като слепец!
  5. РАДАРЕН ОТРАЖАТЕЛ. За да не ви блъснат корабите при лоша види­мост, а и по-лесно да ви намерят, ако сте в беда.
  6. КОТВА С КОТВЕНО ВЪЖЕ. НЕ ПО – КЪСО ОТ 30 м. Тя не случайно е станала символ на надеждата, об­ясненията са излишни. Резервна котва и въже.
  7. ПРЕНОСИМ ВОДОУСТОЙЧИВ ФЕНЕР. И най-обикновените джобни електрически фенерчета стават водонепроницаеми, като се затворят в пластмасова торбичка.
  8. КОФА ПОНЕ ЗА 9 ЛИТРА. ЗАВЪРЗАНА С ВЪЖЕ. Дано не ви потрябва за отводняване. Дайте я на гостите си, ако им се гади,а не да се надвесват зад борда (и да паднат).
  9. ОСУШИТЕЛНА ПОМПА. За предпочитане е трюмовете да са сухи, ако не друго, поне не миришат.
  10. РОГ ЗА МЪГЛА (може и тип свирка полицейска). Не ги давайте на децата да си играят с тях, съвсем сигурно е, че ще ги изтърват в морето.
  11. КОМПЛЕКТ ЗА ДАВАНЕ НА ПЪРВА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ. Задължителен е турникетът за спира­не на външно кръвотечение. С такива неща шега не бива.
  12. ЧЕТИРИ ЧЕРВЕНИ ПА­РАШУТНИ РАКЕТИ. Изстрелват се при бедствие.

-12а. – ЧЕТИРИ ЧЕРВЕНИ ФА­КЕЛА. Използват се както ракети­те. когато някой наблизо може да ги види. Означават, че непосредствено е заплашен човешки живот, а не че мото­рът се е повредил и бързате да се приберете, защото имате билети за театър.

  1. ХВЪРГАЛО С ДЪЛЖИНА ПОНЕ 16 МЕТРА. Става за всичко, дори да се вържете, когато се къпете.
  2. ПОЖАРОГАСИТЕЛ. С едно кафе може да си направите аутодафе.
  3. ПИТЕЙНА ВОДА. Запасяване- то с вода се планира така: по 2 литра на човек за ден, умножено по три, т.е. ако ще плавате един ден, трябва да вземете вода за три дена.Запасяването с храна е според вкуса. Обикновено се предвиждат по 3500 калории на ден за човек, като при по-продължителни плавания се търси правилна пропорция между белтъчи ни, въглехидрати и мазнини.

Към този списък трябва да се при­бави и топло облекло (най-неприятно е да се мръзне лятно време) и по въз­можност то да е водонепроницаемо и удобно за работа. Сухите дрехи дръж­те в найлонова торба, а кибрита — в двойна. В отделна торба или сандък трябва да имате набор инструменти и така наречения авариен материал, за който ще говорим по-нататък.

В никой „чек лист“ не е указано, защото от само себе си се подразбира, че не е моряк този, който не носи завързан за колана си с дълго въжен­це надежден нож. Може и консерва да отворите, и да прережете в критичен момент затегналото се въже… За моряшкия нож може да се напише ода.

Едва ли е възможно в две-три страници да се изброят всички необхо­дими вещи и проверки, които трябва да се направят преди плаването. Те зависят много от големината, типа и пригодността на плавателния съд, а ние разглеждаме подготовката на екипажа. Ето защо ще минем към друг метод за даване на съвети.

 

КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ?

До известна степен той е по-труден, защото глупостите, които може да извърши човек особено когато е начинаещ и няма опит, са безброй. Този метод крие в себе си и друга опас ност — това е естествената съ­противителна реакция на човека, която по-просто се нарича инат. Знае се например, че не само за самотните мореплаватели, но и за всички, които излизат на палубата нощем или при бурно време, задължително да се зака­чат към здрави точки от корпуса с осигурителен колан и въже. Падне ли човек зад борда, това е краят. Въпреки златното правило знаменити мореплаватели като Лоик Карадек (1986 г.), Оливие Муси (1988 г.), Ерик Табарли и мно­го други загинаха тъкмо защото не бяха се завързали.

Тъй че първото и най важно нещо, което не трябва да правите, е:

ДА ПАДАТЕ В МОРЕТО!

За да се осигурите срещу тази беда, палубата не трябва да е хлъзгава. Подобрения могат да се постигнат, ако тя се покрие с пласт боя, в която има пясък или каучукови стърготини — едва ли ще е много красиво, но е сигурно. Наличието на съвсем малък фалшборд или леер (парапет) винаги може да осигури опора за крака. Макар и да изглежда смешно, но при вълнение по палубата на малките съдове се върви „на четири крака“. Не забравяйте правилото: „Едната ръка за кораба, другата за теб.“

Все пак най-сигурното средство е коланът с въже. което се закача (чрез ракскарабина) за най-близката здрава точка. Коланът с въжето трябва да издържат най-малко на 7 тона дина- мично напрежение. Виждал съм как професионални рибари от Бискайския залив, щом излязат на палубата, по навик закачат осигурителното въже. макар че вече са в пристанището.На плавателните съдове без леери от носа до кърмата се опъва здраво стома­нено въже, солидно закрепено за корпуса. При движение по палубата екипажът закача към него осигурител­ното въже.

Второто важно нещо, което трябва да правите, е:

НЕ ПОТЪВАЙТЕ!

Ако все пак сте паднали във водата, единственото спасение е да не потъне­те. Ето защо винаги трябва да сте с пристегната спасителна жилетка. Спасителните ризи, макар и по- неудобни за работа, са по-сигурни имат и свирка, с която можете да сигнализирате, и лампичка, захранва­на от акумулаторче, за да ви намерят по-лесно нощем.Много е важно оше при подготовка­та всеки член от екипажа да свикне със спасителното си средство. Нишо няма да ви струва, ако през някой хубав ден за проба, поплувате със спасителната си риза или жилетка.

Третото важно нещо, което не трябва да правите, е

ДА СЕ ОТЧАЙВАТЕ!

Щом не сте потънали, ако не се отчаете, ще оцелеете. В нашите води акули няма, но убива студът. Хи- потермията (преохлаждането) е най-големият ви враг. Затова не се събличайте, дрехите задържат телесна­та топлина. Ако брегът е много далеч и предполагате, че отсъствието ви е забелязано, не се мъчете да плувате и напразно да изразходвате калории. Свийте са както дете в утробата на майка си — така ще отделяте най-мал­ко топлина. Наблюдавайте наоколо и ръ­комахайте, свирете и викайте само когато има вероятност да ви открият. Не се надявайте особено на корабите, които си вървят по пътя; моряците си гледат работата и ако не е обявена тревога, никой не се вглежда в морето. Използвайте вятъра и течението, за да стигнете до брега с най-малък разход на енергия. Скъпернически пазете телесната си топлина.Непрекъснато си повтаряйте, че ще оцелеете, и си напомняйте, че първият признак на преохлаждането е загуба­та на реална представа за нещата. Никога не променяйте начина на действие, който сте възприели първо- начално. Ето един съвсем поесен ппи- мачтата си във Варненския залив при силен западен вятър. Легнал върху дъската, той безуспешно гребе към брега. Макар че е в неопреново облекло, след четири часа престой във водата (14°С) той получава хипотермия и вместо да продължава да се крепи върху дъската, решава, че е по- рационално да плува и да я тегли… Едва го намериха, с вече размътено съзнание.

И така. най-важнато прави­ло. което всеки член от екипажа винаги трябва да помни, е:

НИКОГА НЕ НАПУСКАЙТЕ ПЛАВАТЕЛНИЯ СЪД, ДОКАТО ТОЙ НЕ ВИ НАПУСНЕ!По-добре е лодката да потъне под краката ви. отколкото вие да потъ­нете на стотина метра от нея. Не малко напрегнати нощи съм прекарвал в търсене на корабокрушенци из морето и повярвайте ми: много по лесно се открива дори и полупотънала малка рибарска лодка, отколкото плуващ човек със спасителна риза.

Накрая, диамантеното капитанско правило:

НИКОГА НЕ ТРЪГВАЙТЕ, БЕЗ ДА ОСТАВИТЕ НА БРЕГА „РЕЗИДЕНТ“!

Това е човекът, който знае в кой район ше плавате и кога би трябвало да се върнете.

Щастливо плаване!

Асен Дремджиев