Синьото недоразумение

Първо за лодката.. 60 фута, 80 тона, дебело желязо. Правена в завод за кораби, не лодчици.. по идея на собственника.
Той от своя страна е откраднал идеи от къде ли не.. и разбира се лодката беше пълна с тотални конструктивни недоразумения.
Хвърляни са пари за глупости, същевременно важни неща са отсвирвани..
1 двигател (това е равно на много лоша маневреност) и тръстер като от ветроходна лодчица(това дето бута носа на лодката в ляво и дясно).
И център на тежестта почти при надписа Scout. Благодарение на което при никаква вълна или завой , лодката се накланя с 30 градуса и седи по 5-6 секунди преди да тръгне да се връща.
Ситуацията стана още по зле, като изгорихме голяма част от горивото в резервоарите.

Лодката отдавна трябваше да бъде закарана в Портланд, но заради поредната глупост на конструктора, рибка се намърдала в охладителя на двигателя
и мотора прегрял.

Сметката в корабостроителницата беше над $20 000.

Бърза разходка вътре.
Мостика.
Споменах ли, че сина на собственика бил програмист.. и много разбирал компютрите.. та за главна навигация и инструменти се ползват нормални компютри
с уйндоус XP.
Долу в ляво в шкафа бяха скрити оборотомера, температура на двигателя и т.н. други важни инструменти. Вратичката я откачих мигновено.

Кухненският бокс.

Главната спалня, на гърба на кухнята

Долу е единственият работещ кенеф и с още две каюти.

Отвън е малката лодка с кран за спускане.

Пуснаха я, направихме една кратка разходка и я оставихме в марината.
Няколко дни след това потеглихме.

След като я пуснаха на вода и я оставихме в марината, Ник ги надушва кретениите и оставихме цялото оборудване да работи.
Един вид.. симулираме плаване и работа 24 часа.

Разбира се.. нещата започнаха да се проличават.
Компютъра който чете и показва всички данни – температури, нива на налягания на двг, трансмисия, резервоари и още един милион неща..
беше умрял. Перката на процесора спряла и той угаснал.

Отворих го с надеждата все пак термо-защитата да е угасила всичко и само да трябва смяна на вентилатора.

Компютъра някакъв Делл офисен на 12 години.
Перката разбира се специфична и никъде не продават такава. Отидохме до един огромен магазин за електроника – Fry’s, но щом те нямаха подобна, значи
никой няма.
Купих подходящ заместител, но буксите не съвпадат. Клещите, малко майни, тиксо.. и перката беше сменена.. но дъното беше заминало.

Та накратко.. система за 10 – 15 хиляди долара за мониторинг на лодката не работеше заради вентилаторче от $8.

След доста игра, направихме 2-рият компютър да показва най-важното.. охлажда ли се двигателя и трансмисията.

Заредихме ядене и газ.

Събота следобед. В залива беше като манифестация. Караха се от дъски за гребане до спортни скутери.
И ние с „москвича“ в средата 

Реших да пробвам късмета с туните (резултат 0).

Малкото е 15 см , а голямата 20.

Времето беше разкошно. Почти без вятър и почти никакви вълни.

Първа спирка – Санта Круз. Пуснахме котва и се наспахме нощес.
Времето на север от Сан Франциско беше силно, но го даваха да падне след 10 часа, така че го използвахме да починем.

На сутринта на свежи глави, потеглихме.

Тези снимки ги пратих на жена му на Ник. Познайте кой ще мие прозорците вкъщи в неделя ? 

Пред Сан Франциско си имаше трафик.

На следващата сутрин се откри едно разкошно време.

По едно време на радиостанцията, бреговата охрана съобщи за лодка свършила горивото.
Беше ни по път така, че отидохме да видим.
Ние носим 8 тона дизел.. ама няма в какво да им дадем.. и те нямат.
Изчакахме задни да дойде бреговата охрана и да ги изтегли към най-близкото пристанище.

Вече бяхме в района на Орегон и там вали доста. И мъгли доста.

Падна доста гъста мъгла..

Цяла нощ бяхме на „плейстейшъна“.. Дебнеш на радара ако се появи нещо и го заобикаляш от далеч.

На сутринта не е като да се изчисти.

След може би ден !?! нямам представа, губят ми се бройките, се появи и делтата на река Колумбия.
По нея имаше да изминем около 100 мили до град Портланд.

Тук съм снимал поредната глупост. Компаса е заврян долу в един шкаф и една камера го снима и се вижда на екран.

По реката беше много интересно.
Красиви къщи на брега на реката. Зеленина много.

Пуснахме котва малко преди марината, че да може да маневрираме по светло.

Лебедката е сериозна.

На едно никакво място.. преброих над 60 рибарски лодки и прииждаха още с мръсна газ.
Явно там се е появила сьомгата.

Един от мостовете.
Много обичам такива големи съоръжения.

Това цялото се върти когато ще минава влака.

Има нужда малко от ремонти.

Започнаха да се показват и някакви лъскави хотелски комплекси.

И гаражи за лодки.

Влязохме в марината на косъм..
Сонара показваше 2 фута (60см) под кила.

Ник си е шофер, набута говедото в слип-а.
Добре, че беше двоен и го нямаше комшията.

Събрахме багажа, боклука и айде.

Комплекса към марината също беше хубав.