Регата „Северни Споради – 2014“

Участие взеха 41 яхти, от всякакъв калибър.
Нашата лодка трябваше да я прекараме от Кавала до о. Скoпелос и след регатата да си я върнем обратно.

Маршрута :

Име: sporadi.jpg Прегледи: 187 Размер: 138.5 Кб

До Скопелос времето беше спокойно без никакъв вятър, та моторясвахме около 20 часа.

Изгревът. В ляво е Атон.

Алонисос се появи.

На влизане към Скопелос.

И пристанището.

Изключително красиво място. Не бях ходил до сега, но определено ще повторя.
Пристигнахме петък рано следобяд и все още нямаше много лодки.

Нещо проветряват спинакерите
Това е лодката на Мимис от Волос, цяла Северна Гърция си шие платната при него.

Бърза разходка из градчето, а и да хапна един бърз гирос, че бях умрял от глад.

Лодките леко полеко започнаха да прииждат.

Вечерта последва обичайното.. Таверна и по креватите
Който могъл да спи е спал, аз не можах и се излюпих в 5.
Даже и изгрева снимах от плажа.

Ето и нашата бойна другарка – „Илиана“. 38′ Бавария.

Малко преди старта.

Финала за деня и място за нощуване беше Стени Вала на о. Алонисос. След като финишират, повечето лодки се изнесоха по заливите за почивка.
Ние се насочихме все пак да си намерим място. Пристанището побира 10 лодки, ние бяхме.. 41.

Започна едно редене, връзване на борд и изобщо купон.
Беше много плитко, та ние се вързахме за друга. Слизането на брега щеше да е с прекачване

Освен участниците от регатата се изсипа и някаква гръцка флотилия

Екипажа на моторната яхта идея си нямаше какво го очаква. Дошли със семейството да си почиват на тишина. И дори се скарали на другите яхти да не се закачатза него. В края на вечерта беше обграден с 3 реда лодки. Скриха се и повече не се показаха.

А същевременно лодките прииждаха все повече.

Някакви англичани видели, че има много лодки в този залив, значи има купон та и те се нахакаха

Преброих 53 мачти. Купона беше пълен.

През нашата яхта се прекачваха екипажите още 6-7 други, а ние всички, през още една.
Вечерта беше много забавно. Хората повечето се познават и се виждат само по регатите.
Забавляват се, гостуват си по лодките.

На сутринта се изсипа силен дъжд, но бързо се оправи времето.

Времето добре тръгна. Но нямам снимки.

След като финиширахме, само заредихме с гориво, вода и 10 гироса и към 17:00 потеглихме на обратно към Кавала.
Чакаха ни 20+ часа. Прогнозата беше за 5-6 бала насрещен вятър, а ние сме без автопилот.

Вечерта по нищо не личеше какво ни очаква.

Беше се стъмнило като се раздуха, започна да святка на хоризонта.
Като сетне и се виждаше черната стена към която сме се отправили.
Слязох долу да се облека, ако не другото поне да си пробвам новата екипировка
Малко след това се изсипа силен дъжд, вятър, гърми и трещи отвсякъде.
Поваля 15-20 мин и премина, остана само силният вятър, а вече и вдигна насрещна вълна.

Тъкмо ми приключваше вахтата и докато следващият се оправя да поеме, времето рязко се влоши.
Заваля още по-силно, вятъра беше на зверски пориви. Като духне и измества курса на лодката с 40 градуса.
Предадох си вахтата на по-опитните и отидох да спя, че след 4 часа пак съм аз.

Долу усещането е като на влакче на ужасите.
По първата вълна лодката се засилва нагоре и с удар се разбива върху следващата.
Всичко скърца и трака.
След няколко часа бурята отмина, но вълните останаха.
И така 20 часа, скок подскок.

По изгрев поех вахтата. Покрай Атон минавахме сигурно 6 часа.
Скоростомера на лодката показва 6 възела, а ГПС-а 1 възел.
А Пентата(двигателя) си бръмчи на 2500 оборота.

Чак на 10тина мили от Кавала морето леко се пооправи и се появиха делфините.
Трудно се снимат, особено като не ги очакваш, но поне хванах един.

След малко над 24 часа плаване акостирахме в Кавала, а ни чакаха още 5 часа път до София.

Това е. Беше си купон. От пълно безветрие, до буря.
В генералното класиране сме в средата – 20-ти.