Надбягване с урагана

Та тази лодка чакам да я оправят от 1 месец. Най-накрая била готова. Трябваше за 3-4 дни да сме я закарали и да сме се прибрали. Затова и дрехи и храна за толкова си носехме.

Отделно времето показва – Ураган точно където сме се запътили – Ла Паз и Кабо.
Имаме 100 часа преди да удари. Горе долу толкова е и необходимо да го вземем това разстояние.

Името на лодката буди смях..

Към Мексико на сонара взеха да се показват рибите..

И рибарите

Пърпориме си.. разхода показва някакви стойности.. при 1200 оборота 3 галона на час, при 3000 оборота – 36 галона на час.
Обаче количеството гориво в танковете пада с двойна скорост..
Тук Капитана взе да се почесва сериозно и да почва бясна математика (аз там съм тотална нула).
Рови из интернет да види какво пишат за тия двигатели.. стойностите съвпадат.. ОБАЧЕ само за 1 двигател, а ние сме с 2 !
Стана ясно, че тази ламя ще издумка двойно повече гориво.

Дилъра и собственика се кълнат, че с едно зареждане може да мине 1000 мили, а реално не може повече от 400…
Ще има много изненадани и разочаровани.. но това си е техен проблем.
На нас ни трябва гориво.
Единственото място – Залива на костенурките и находчив и безскрупулен мексиканец – Енрике..

Понеже след 17:00 няма никакво намерение да работи, а ние пристигнахме късно.. трябваше да спим на котва и да загубим 10-тина часа от скъпоценното ни време.

Енрике ни отряза главите от кръста с цената на нафтата.. хвана си я около $8 за галон, при цена в щатите около $3.
Но другаде друг няма.. най близко 200 мили.

Заредихме и газ да ни няма.
Заредиха се .. ден, нощ.. тука някъде загубих представа кой ден сме. Асен ми се смя,че за 3 дни тотално се обърках.

Е го, началника бачка..

Приближихме към плажовете на Кабо.
Та тези дългите е сниман филма Троя.
Декорите си стоят, а между тях.. строят огромни комплекси.
Изобщо кипи бясно строителство директно върху буните.

Хотелските комплекси на Кабо взеха да се виждат.
Асен вече беше набил ръчките за да хванем дока с горивото в работно време, а не да чакаме следващият ден.
Урагана се очаква да удари след 24 часа, а ние ако заредим ни очакват 16-8 часа до ЛаПаз. Останем ли да чакаме следващият ден.. работата ще придобие грозен вид.

Хванахме го малко преди да затвори.
Заредихме и с мръсна газ да ни няма.

С 20 възела.. машината харчи 60 галона на час.. ние имаме 300 галона, разстояние до Ла паз – 120 мили…
Решението беше.. 3 часа на скорост и останалото бавно.. с 6 възела (5 галона на час).. до урагана остава малко..
Двигателя по едно време писна.. да се провери от техник на производителя…
Ма такъв на 1000 км няма..
С рестарт на компютъра двигателя тръгна..
И така 3 пъти.

Тук Асен извади някакви играчки от сака… едното е вазелин.. а другото му викат – Butt Plug… който иска.. да провери какво е 

Пристигнахме в марината в Ла Паз рано сутринта.
Приготвихме се за урагана. Лодката вързана сериозно. Мексиканеца който ще се грижи за нея се появи.
Взехме да оправяме багажа и да видим документите и да се прибираме..

И тук, одисеята започна….
След скандал в Марината, се намери някаква агентка която да оправи документите.

ОБАЧЕ… нов закон.. нямаш право да внасяш нова лодка без готовите документи.
До сега се внасят с временни, но вече не може. Трябва да чакат разрешение от Мексико сити, никой не знае колко време.

Еми.. трябва да чакате, неможе да си тръгнете…
Ама урагана идва…
ами ще чакате..

Докато чакаме, да разгледаме комплекса.
То красиво и ТОПЛО…

Тоя в бара беше на косъм да яде бой..
– 2 бири
– Дайте карта за достъп от стаята..
– Нямаме, с яхта в марината сме.
– Еми не може да ви сервираме, трябва да имате карта.
– 
Тука явно видя какво го очакваше
– Ето ви 2 ,но повече не мога да ви дам.

След бирите, се набутахме в басейна и джакузито до гъбясване.

А урагана.. бавно си идва, ние чакаме… някой мексиканец да се помръдне без да се изпоти..

Вечерта се бяхме засилили да пием маргарити в града, но след бърз преглед на новите..
5 човека застреляни в Кабо и след това още 4ма в Ла Паз между престъпните банди.
Та си допихме бирата на лодката.

На следващата сутрин вече беше раздухало и валеше, но нищо особено.
Стана ясно, че още нямаме потвърждение и че може да напуснем страната.

Закараха ни да си вземем кола под наем, че без кола не си е работа.
Градчето по-принцип било спокойно като за мексикански стандарт.
На мен ми хареса. Със сигурност в туристическия сезон (Зимата) ще е много приятно.

Седнахме да ядем в единствената работеща кръчма.
Бирата я сервираха така.. вътре изстискан лайм, лед, сол и нещо сладникаво.
По чашата, червен пипер(леко пикантен) и сол..
Странна комбинация..

Видяхме и австралийско експедишън бусче на някакви ентусиасти.

Отидохме до летището да пренасочим билетите за следващият ден.
Напазарувахме бири и мезета в магазина и към лодката..

Бири, мезета, интернет.. докато не седнах на дивана..
Вир вода.. повдигам едната възглавница и отдолу 3 пръста дъждовна вода..

Асен полудя… да потънем в марината от дъждовна вода…

Дъжда обърна посоката и спря да тече.. някой глупак си е оставил ръцете.. както и да е проблема вече не е наш.
На следващият ден щяхме да се махнем евентуално от там.

Та на следващият ден тръгнахме отново да прехвърлим билета за следващият ден.
Ни вест ни кост от мексиканците и разрешението да си ходим.

Цяла нощ валя сериозно, но ние много много не го усетихме в марината.

На обиколка из Ла Паз.. вода, вода и ПАК вода…

Малко след като наквасихме добре джипчето, се обади агентката с новината, че може да си тръгваме.
Гаааз обратно до марината да си вземем багажа и да гоним самолета. Имаме около 2 часа до излитане..

Взе му се здравето на джипчето.. обаче.. първа греда..
Основният път към летището затворен.. наводнен.

Бързо ровене в ГПС-а… има друго преминаване на реката..
Има.. ама… друг път..

След хиляди заобикаляния, пресичания на вода до калниците на колата.. стигнахме до единственият път който води до терминалите..
Греда.. това беше… Летището е преустановило полетите.

Поровихме няколко минути в телефоните..
Има полет за Тихуана от летището в Кабо. Решението беше готово.. Тръгваме за Кабо – около 200 км..
Имаме няколко часа до полета.

Толкова вода в това Мексико.. не виждат често.

Огромни кални реки се стичат в океана, а той от своя страна има един ла*нян цвят..

Пътя до Кабо беше нов и хубав. Тук там леки свличания на земна маса, които Асен ги прелиташе със 100км/ч.
Докато не стигнахме Кабо…

От градската инфраструктура не беше останало много.. не че е имало много де..

Това е центъра. По принцип е хубаво там..

В ляво е имало квартал от ламаринени колиби.. циганско гето..

отнесло е целият квартал в дясно и в океана..

долу се вижда един пикап.. само тавана..

Тук се редят за хляб..

Стигнахме пътя за летището.. но такъв просто нямаше.
Имаше и паднал мост. Беше ясно, че нямаме никакъв шанс да се измъкнем от Мексико.
Тръгнахме обратно към Ла Паз. Там поне беше малко по-добре.

Намерихме и местна кръчма да похапнем.

Хапнахме.. починахме малко.
Казах на Асен.. дай да видим дали водата се е поизтекла..
Отидохме до затворените участъци.. доста по малко е, но тече все още.

Започнахме някакви планове за евакуация.
Пичовете с колите под наем казаха, че на север има друго летище на 300 км в Лорето.
Единият се обади на роднини там и казаха , че пътя е паднал, но до утре може и да е оправено..
Ок.. Плана беше – Ставаме сутринта , отиваме до летището в Ла Паз ако работи да се опитаме да хванем полет, ако не тръгваме към Лорето.

По някое време вечерта след поредният опит да се обадя на кое да е летище наоколо, това на Ла паз дигнаха и казаха, че ще е отворено..
Екстра !

Станахме сутринта и вече по познатия път. Водата на много места вече се беше оттекла. Където вчера не можеше да се мине вече може.
Стигнахме летището. Жалък опит да си прехвърлим билетите от вчера.
Разбира се.. места няма, тия от авиокомпанията са пълни нещастници и изобщо не може да се разчита на тях.
Стана ясно, че билети няма.. полети за където и да било няма. всичко е пълно.

Бързо ровене в сайтовете – Има билети за Сан Диего от Кабо…
Хмм.. Обадих се на летището в Кабо – О ЧУДО !!! Някой вдигна телефона.

– Do you speak English ?
– Si !
– 

Криво ляво.. разбрахме се че пътя е отворен и летището работи нормално.

Бързо.. кола под наем и с мръсна и кална газ потеглихме по познатия път.
Пак взехме Джиип Патриот, вече се беше доказал в боя, но този от друга компания и беше в малко по-лошо състояние.
Стигнахме Кабо, полета е след 4 часа.. ГПС-а показва 1 ч и 30мин.. и взе да добавя нови 20 мин.. нови 40 мин..
Града и пътя са тотално задръстени.

Може би тук да спомена КОЛКО смотани шофьори са мексиканците!
Всяка джипка тук е с лифт , брони , МТ гуми и т.н. – В Баха сме все пак!
2 пръста пясък и вода и те закъсват!!!!
Гаснат им колите, спират и се мъчат да минат на 1ва..
Аз бях потресен. Не съм и снимал.
Ние с кола с предно и гуми за мъгла не сме спирали и ги изпреварвахме.

Стана ясно, че трябва да търсим обходни маршрути.
Завряхме се по един който стана наистина вече дълбок пясък от наносите, напред затъваха.
Със доста зор убедих Асен, че там ще затънем. Нито въже, нито лопати..А времето си лети.

В ляво по моста е пътя а едвам се движи.
Тук изпуснахме да направим поредния шорткът , но все пак по някое време свихме по страничен.
Пак ги чакахме..
Хъмвито пред нас закъса. Сигурно калта е стигнала винтила на гумата и този е умрял от страх…. 

Малко по-нагоре пътя свършваше и трябваше да се включим в движението.

Това е основният път който свързва градовете.
И който вчера беше затворен.
Отстрани на пътя имаше обърнати 2 булдозера и един тир.
Търкаляни като детски играчки.

С много нерви все пак се измъквахме от Кабо в посока летището!

Стигнахме летището! Най-накрая!
Полета – навреме!

Хапнахме по един сандвич и айде на терминала.. а там.. бординг тайм след 20 мин..
прас.. 40 мин..
прас.. 1 час 

Греда, отново.. Полета ни е през Денвър.
Време между полетите 1 ч и 20 мин..
Показа се пилота на самолета и каза.. Сори, от 3 помпи за гориво, 2 са дали фира при бурята.
В момента има 5 самолета които чакат за гориво.

Стигнахме Денвър … ама.. :

Бяха ни пренасочили билетите за сутринта в 5. Та останахме на летището да дремем 4-5 часа.
На сутринта – Самолет то ЛА , там пак бързане за 2ри самолет до Сан Диего..
Стигнахме си най-накрая.

Прибрахме се. Изпрах се, спах няколко часа и …. трябваше да тръгваме към Сан Франциско с друга лодка…