Как ме грабна морето?

Или как започна всичко?

Казвам се Венцислав Георгиев и съм съосновател на Sailor.BG. Искам да Ви разкажа, как ме завладя морето.

В началото на 2012 година бях командировка в Сан Франциско и се чух с Братята – Асен и Николай, които познавам от форума на offroad-bulgaria.com(BENZBOSS и NIKSD). В Щатите те си изкарват прехраната с прекарване на лодки, когато собственика не може или не желае. Повече за тях може да научите на – http://www.sandiegocaptains.com/.
Оказа се, че имат поръчка да закарат една лодка от градче в залива на Сан Франциско до Сан Диего и ми предложиха да ме повозят на яхтата. До тогава дори на надуваема лодка не се бях качвал, но реших да опитам.

Уреченият ден дойде, взеха ме от квартирата и тръгнахме към марината в Саuсалито.

Когато пристигнахме беше започнало да се зазорява.

Последва бърз оглед на лодката и проверка на агрегатите.

Разтоварихме багажа от колата.

Клапана на газовата инсталация не работи, а без нея щяхме да изпукаме от студ.

Ник се завря в такава тясна ниша, че идея си нямам как го направи. За съжаление се оказа, че няма да го бъде.

Асен само каза – „Дай чука, да го посъветвам аз“. И го посъветва добре…

Изскочиха му всичките пружинки и шайбички.
Защита беше премахната набързо и всичко беше наред.

Слънцето взе да се показва.

По една бърза ранна „закуска“ и отидохме да хапнем по един омлет и на пазар.

Било традиция..

Винаги съм си представял, че за плаване се пазаруват определени храни, нямам идея защо, но пазара си е като за къмпинг.

Това е, започна се.

Имаше малко налягали изпращачи.

Към бензиностанцията:

Малко плаващи къщи.

И това е, потеглихме на обиколка в залива на Сан Франциско.

Асен си седи в офиса.

Понтонен Тадж Махал.

Времето беше топличко и приятно и много хора бяха излезли на разходка с яхтите си.

В дъното е Алкатраз и Сан Франциско даунтаун.

Ник проверява дали двигателя има душа.

Голден Гейт се показа зад хълма.

Ей на това му викам работа

Алкатраз от близо и задната страна, дето не я снимат във филмите.

Насочихме се към този моста Бей Бридж. Завъртяхме под него и минахме близо до Сан Францсико и старите докове.

За сега се усмихвам.

Време е за последната туристическа дестинация – Голдън Гейт.

След него навлизането в Тихият океан е гадничко, със силни течения.

Навигацията iPad + Navionics.

Тази лодка вятъра я хвърляше към скалите,но се размина много за малко.

За братята, времето беше перфектно, за мен клатеше „на обръщане“. От тук нататък няколко часа бяхме на платна само.
Имаше безброй много капани за лобстери пуснати и да се оплете винта имаше голяма вероятност, пък и вятъра беше в нашата посока.

Започна да се стъмва и стана отвратително студено. Клатеше здраво, а вътре в кабината на мен ми ставаше лошо.
Драмамин-а(dramamine 50mg) се оказа много полезно лекарство.
От тук насетне започнаха 8 часа клатене и страхотен студ.

Докато се тътрим с около 5 възела, Асен цъка из форума.

Вятъра утихна и трябваше да пуснем двигателя с риск от заплитане. По едно време в кабината влетя Ник с думите – „М**ка му, автопилота умря“. Вече си представях как следващите 3-4 дни до Сан Диего някой от тях ще седи на този студ горе да държи руля.
Взе малко инструменти и се качи. Аз седях долу първо защото не можех да седя на краката си, и второ.. само им се пречкам.
След около 10 минути намериха проблема.Някакво зъбно колело се изронило, или поне аз така разбрах. Набързо беше поправено със свински опашки и продължихме нормално.

След няколко часа пристигнахме в Санта Круз, където аз слизах.

От тук нататък, те имат още 3-4 дни до Сан Диего.

В този момент не осъзнавах, какво ми се е случи и как морето ме е грабна.
След няколко седмици се прибрах в България и се започна с курсовете, сертификатите, участия в различни плавания и регати.