Едно неуспешно деливъри

Всичко започна леко и приятно.
Плана – БЕТОН.. Взимаме една лодка от Сан Диего, караме я до Ню Порт от там UBER до ЛА, там ветроходна нагоре към Сан Франциско, и СФ към Сан Диего с друга лодка.
Строго разпределено времето, че 3 дни прогнозата е добра, на 4тият ще е мармалад.
На 4тият трябва да сме се стигнали до СФ и да сме се скрили.

Багажа.

Слънце в марината..

Първата лодка – Кабо 40 и нещо фита.
Много готина лодка. Хареса ми.
Перфектната за рибарски уйкенди и събирания с приятели.

И „гинекологичен“ стол имат, в случай на нужда 

Където отвориш в лодката има въдици и такъми.

Перфектна лодка… само дето единия двигател не работи..

Както и да е.. закарахме я. Приятно деливери. Бърз интернет имаше през цялото време. Не усетих как мина времето.

Как се излиза с токова багаж от заключена марина.. не е трудно за досещане.
Така и не дойдоха куките.

Таксито ни закара до другата марина, намерихме лодката.
Тази лодка, Асен я намрази още преди да я види. Бившата собственичка някаква др**сла мислеща се за ветроходно гуру.. защото пишела статии за яхтени списания.
След хиляди разправии Асен и иска само да каже къде е ключа. Нищо повече..
Е така и не казаха..
Влезна както си знае.. ама защо трябва да е така..

Както и да е. Отидохме до най-близкият супермаркет.. оказа се , че всичко в него е БИО, Органик и Веган…
Всичко това на съответната цена разбира се.
Натоварихме добре и газ че няма време.

Потеглихме леко около 10:00 сутринта , двигателя пърпори.. идилия..

По някое време и хапнахме ..

И се почна.. залез ..

изгрев …

… ии…КРЪРРРРРРР 
.. Майкати да ****** ……

Скачам бързо долу в машинното.. вала от трансмисията към винта се държи на 1 болт и се мята във всички посоки.
В този момент Асен вече беше върнал газта и той долу.

Дупката през която вала минава от едното помещение в другото от 4 см.. беше станала на 15 см..
Асен крещи : Пълни ли се с вода ? ..

Не..

Добре, че е старо коритото. От 1978 година е, а тогава матерял не е пестен.

Обаче вятъра засилва и то точно срещу нашата посока.

Лодката понеже е само напудрена за продажба като Фиат от Горубляне..
Не може да се разчита на платната. Те изглеждат супер стари и износени, въжетата и те така..
Няма как..вадят се , обратен и към началната точка.. но това значи още 1 ден до там.
Бърза справка с Ник, и съвет да отиваме към Morro Bay и там да викнем бреговата охрана да ни дръпнат в залива.

Асен се обади по радиото, дълги обяснения с дежурния какво точно правим, на къде сме тръгнали и т.н.
Разбраха се уж и на всеки 30 мин да се чуваме.
Започна една лавировка срещу вятъра да може да пристигнем по-близо до пристанището.

Стана ясно, че тая лодка последните 30 години е карана из залива и толкова. Не е виждала зор.

Междувременно обяснения със новият собственик, какво се е случило, защо отиваме към друго пристанище и т.н.
През това време , старата собственичка се оправдала пред новият, че „Те са карали като луди! Със сигурност са ударили нещо“
До този момент Асен не даваше вид да се е ядосал нещо много. Обаче… само като видиш как се ококорва и очите почват да хвърлят светкавици.. става ясно
че „бурята“ е тука …

Гледах да не му се пречкам ама това е трудно. Така и до последно не можах да си намеря сгодно положение да въртя лебедките и въжетата.

Докато бяхме на платна, оставихме двигателя да работи, да зарежда акумулаторите. По някое време започна да пищи някаква аларма..
Охлаждане има.. Масло има .. всичко изглежда да си му е наред.. ама пищи.. и го угасихме.. бахти дръгела..

Приближихме пристанището, зачакахме бреговата охрана..
Идват.. едни пишлегари на по 20 години и с тях 1-2 старши..
Започва се всичко по устав.. обикалят лодката, инструкция как ще хвърлят въжето, как да го вържеш и т.н.

А аха.. да хвърлят въжето от 3м .. и не уцелва лодката .. и така 5 пъти..

Хвана Асен въжето, закачи буксирните и така..
Затеглиха ни в залива, а там силно течение, та докато се намотаят да ни вържат за техния борд.. сумати маневри..
Ама момчетата са новобранки и сега се учат. Ние няма какво да правим..

Гледам как дъртата им желязна лодка ще удари нашата, а келеша не ебава да сложи едния фендър(гумените балони) за да не се търкат бордовете.
Аха да се хвана за тяхната да се опитам да сложа фендър или да се хвана за тяхната лодка да избутам…. и Асен ме гледа и вика… НЕ СИ ГО И ПОМИСЛЯЙ !!!
Отиде хубавия дървен борд..

Вързахме се към полицейският док.

Моментално ги събраха новобранците на инструктаж. След 5 мин излиза един от старшите с една новобранка и да почват документите.

Гледаш ги тия момченца.. дали им едни нови екипировки, жилетки, фенери, пищови и т.н.
Обаче.. на единия ботушите му 3 номера по-големи, други не може да закопчае жилетката..

Стъпва на борда новобранеца, мексиканче с девствени мустачки, а сопола му се стича по тях…

.. спъна се при качването .. ботушите му са големи.
Гледам разкопчан му кобура, ще му изпадне пищова зад борда.. казах му.. той се сдуха..

Ще правят проверка. Четат в едно тефтерче, какво трябва да искат като екипировка, какво да говорят..
и греда.. Асен знае закона по-добре от тях и отговаря правилно още преди тоя да е задал въпроса до край.

Оказаха се разбрани момчета. Не се заяждаха.

Слязохме от това проклето корито..

Градчето и пристанището много ми хареса. Точно както си представям рибарско градче.
С ресторантите и долнопробни барове 

Малка разходка, прибрахме се, ядохме и по креватите, че трябва да ставаме рано.
На сутринта едно мъгливо, мрачно..

Добрахме се до най-близкото летище и там Асен нае някакв додж миниван.

Ако някой ме види да се оплаквам от задръстванията в София, да ми удари един шамар….
Баси кошмарите са тия американски магистрали..

П.С.:

Лодката уж я бяха оправили 3 седмици по-късно. И Ник трябваше да я закара до Сан Франциско. Малко преди залива е започнала да взима вода от някъде. Тоците са изчезнали по някое време. Все пак са достигнали до крайната си точка, макар и с вода до глезените…