Бегачката

Последната която прекарахме с Ник беше лъскачка. Скутер с 2х700 коня и „любимите“ Волво IPS и джойстиче..
Отварящ се покрив и музика като за дискотека.

Развива 35 възела и харчи два пъти повече галони на час.
Но пък брокера каза.. Карайте я яко.
Маршрута – Лонг Бийч (или някъде там беше) отново до Портланд по реката.
Имаме 4 дни да се скрием преди да стане мазало. Прогнозата даваше ужасителни ветрове и 10 метра вълна.

Отидохме рано рано сутринта да отървем старият собственик от тая стара барака(2016г модел, продадена за $2.5 милиона..), че му идвала новата и по-голяма лодка.

Потеглихме..

Махалата..
Подозирам, че горките хора много страдат от ревматични заболявания с тая влага.. горките.. да ги оплаче човек.

Този сигурно много му се смеят с тая малка лодка.. жал ми стана за човечеца..

Времето беше хубаво и туристическите забавления работеха с пълна пара.

Първо зареждане – Санта Барбара.
Влизаме в пристанището, а там .. събор.
Скари пушат, музика дъни, народ обикаля.
Ежегоден фестивал на морската храна.

Обаче.. Капитана лош човек..
Отиде да разгледа, а мен остави да зареждам таз ламя.

След около час бяхме заредили първите 400 галона за деня.

Започнаха да се нижат дните и нощите.
Където можеше да караме с над 20 възела карахме..
Трябва да избягаме от лошото време.
Много щур преход..
Зареждахме сутрин като отворят дока с горивото и вечер преди да затворят.
Така се изчисляваше разхода и скоростта.

С 20 възела харчехме 40 галона на час.
А носим само 400 галона.

Спирка за зареждане в един залив. Не му помня името.

Следващо зареждане..

Тук е момента да кажа, че клатеше зверски. Освен нормалното клатене, се усещаше супер неприятно и скоростта.
Тряска от вълна на вълна.. Подмята те вътре като на влакче на ужасите, а дизайнера се беше постарал да направи колкото се може повече остри и
опасни ръбове из лодката.

Изведнъж вратите се разтвориха. Рязко спиране..
И .. някой „гений“ решил да върже тези врата с тънко кабелче, да се отварят красиво едновременно. Но не се е сетил да сложи по един стопер.

Ник извади вълшебното тиксо. Нещо като Дъктейп, но много по здраво и не оставя никакви следи.

Когато събереш сили за хапване и успееш все пак да си стоплиш вода без да разлееш всичко, се застава в поза „патица“ и
ядеш набързо и полу-легнал на плота.

Поредният дизайнерски гений е решил, че на бърза лодка за в морето не и трябват дръжки.

За 3 дни взехме около 900 мили.
До тук бяхме без никакви проблеми, след 12 часа идва ужаса, но ние успяхме!
Стигнахме до реката и влязохме успешно вътре. И се вързахме на един док.

Проблема с тази част на бреговата ивица е липсата на скришно място в близките 250 мили.
Хване ли те време няма къде да се скриеш. Свърши ли горивото си до там.
Реката (Колумбия) е голяма и плавателна и където се влива в океана прави силно течение, а когато и океана се разбушува и бута водата към реката
образува огромни и чупещи се вълни. Адски много кораби и лодки са потънали тук.
Не случайно е известно като „Гробището на Северният пацифик“.

Време беше да отворим алкохола който намерих в хладилника, завещан от предният собственик.
Разбира се чаши няма.. но си направихме.
Само вестник нямаше да си постелем.

За последните 3 дни бяхме спали по 2-3 часа на денонощие, затова пихме по едно малко и припаднахме за 10 часа сън.

На сутринта Ник отиде да провери маслото на двигателите. Вижда се как лягаш върху турбото за да достигнеш пръчката за маслото.
Поредния „инж“ не се е сетил за тоз проблем.

Тука нещо за майките им разправяше ама не го чух добре..

Навън вече беше започнало да вали и да духа на пориви до 40 възела..
За пореден път се прекръстих, че все пак се се скрили.

Аха да тръгнем и…
Левият двигател отказа да запали. Грешка, аларма и да се свържем с волво дилъра.
Добре, че това не го направи в открито море.
С рестарт на компютрите тръгна. Този път пък дълбокомера не работеше, а само той ни трябваше в реката и каналите и.

Спряхме малко по-надолу да заредим ПАК.
И след като отново рестартирахме всичко, дълбокомера се появи.

По реката е много красиво. Ако и беше хубаво времето щеше да е перфектно.

Това ако се заблееш и го нацелиш.. не ми се мисли.

Както си зяпам по пристаните за кораби и този надпис много ме озадачи..
Какво са искали да напишат на английски..

Но изведнъж все пак навързах, че буквите са „наши“..

След няколко часа пристигнахме до марината.
Стана ясно, че ще вкарваме лодката в гараж.

Посрещна ни човека който ще се грижи за лодката (баровеца го няма естествено).
Много приятен чичка, каза че бил на 68 години и с жена си се грижат за няколко лодки из тия гаражи.

Разглежда лодката, аз му показвам отварящият се покрив,яката музиката, меките шезлонги на носа за каките и белите кожени диванчета,
а той ме гледа втрещен и вика :
– Ама той собственика е по-възрастен от мен!
– Shocked

Дошъл преди 2 седмици в Орегон. Купил си голяма къща наблизо, този гараж и яхтата…
Със шут е влязъл в Яхт Клуба.

Както и да е. Интересното на тези гаражи е че някои от тях ги преустройват с жилищни части над лодките.

Разказаха ни за един от гаражите – яхтата70 фута, отгоре направили 4 стаи с тоалетни и хола с прозрачен под да си гледаш лодката отдолу.
Готино.

Интересно място.

Обаче това плаване ще го запомня със свръх неприятното блъскане и клатене.

За 4 дни изгорихме към  10 ТОНА нафта  …