Авария

МАЧТАТА ПАДНА

Това е най-характерната беда за вет­роходните яхти:

Може да се случи и на всеки малък плавателен съд, но тази авария не е толкова съдбовна, щом разполагате и с други средства за дви­жение. Обикновено мачтата пада поветрено; не върху кокпита, а зад борда. Рядко създава пробойна, но картината никак не е приятна. Палубата се зат­рупва със скъсани ветрила. Стърчат изкривени или строшени части от твърдите съставки на стъкмяването (рангоута). Навсякъде много заваля­ни въжета, някои провиснали във во­дата. Ако няма ранени, добре е да погледнете на събитието откъм смеш­ната му страна!

Първата реакция, която обезателно трябва да проявите, е мигновено ДА СПРЕТЕ ДВИГАТЕЛЯ. Навие ли се въже на винта, губите възможност за надеждно придвижване с всичките последствия от това. Едва тогава мо­жете да се погрижите за евентуално пострадалите хора от екипажа.Преди да предприемете каквито и да са действия за ликвидиране на авария­та, необходимо е осигуряване на безо­пасността на хората. Това е особено важно при вълнение, а знаете, че мач­тите не падат, когато времето е тихо. Хората трябва да се придвижват само след като са закачили осигурителните си въжета за солидни места от корпуса (в никакъв случай обаче за стъкмява­нето на падналата мачта). Не забра­вяйте, че ако при такава обстановка човек падне зад борда, прибирането му е много проблематично. Добре обмислете всичко, което ще се върши на палубата. Предварител­ните рецепти едва ли могат да бъдат уместни, но усилията ви трябва да се насочат към следната приблизител­на последователност на действията:

  1. ОПАЗВАНЕ НА КОРПУСА
  2. ПРИБИРАНЕ НА СТЪКМЯВАНЕ­ТО
  3. ПРИБИРАНЕ НА МАЧТАТА
  4. ИЗПРАВЯНЕ НА АВАРИЙНА МАЧТА.
  5. ОПАЗВАНЕ НА КОРПУСА.

Пад­налата мачта е сериозна опасност за корпуса. Вследствие на клатенето тя се превръща в таран, който неминуемо ще пробие обшивката. Когато падна­лата мачта е отделена от основната си част, опитайте се да я изтеглите върху палубата. Ако това не е по силите ви (някои мачти са много тежки), придър­пайте я успоредно на съда. Вържете между нея и корпуса всички налични предпазни балони (кранци), дори и матраците от леглата. За да се огра­ничи нейното движение, здраво я об­вържете и я притегнете към борда с помощта на палубната механизация (шпилове, лебедки и др.). В случай, че мачтата не е прекъсната (металните само се прегъват), прере­жете я с ножовката и тогава дейс­твайте по указания вече начин. Когато режете с ножовката, не забравяйте, че във вътрешността на мачтата има сто­манени проволки (вдигачите на ветри­лата), които ще провалят рязането. Задължително режете околовръстно, а не нацяло в една посока.

ПРИБИРАНЕ НА СТЪКМЯВА­НЕТО. Ветрилото много трудно може да се изтсегли от канала на строшена­та мачта. Когато се бърза, то напук не излиза! Преди да извадите добре нато­чения моряшки нож и да изрежете плътно покрай канала ветрилото, по­мислете… Няма ли да е по-лесно, ако прилепите гика към падналата мачта и да увиете около тях това, което е останало от ветрилото? След като сте се справили с ветрило­то и то вече не ви пречи, трябва да освободите от корпуса всички стома­нени крепителни въжета на мачтата (ванти, щагове и др.). Отвиването и откачването на винтовите обтяжки (талрепите) е трудопоглъщаща и продъл­жителна работа дори в тихо пристани­ще, да не говорим какво е при бурно време. Няма две мнения: трябва да бъдат сечени, и то колкото може по-скоро. В Англия и Франция всяка яхта, която излиза в открито море, е длъжна да има на борда си специална ножица за рязане на стоманени въже­та. Това са сапьорските ножици, с кои­то военните правят проходи в телени­те мрежи.’ Такива ножици у нас не се продават, затова, на лесно място, ви­наги трябва да има: чук, секач и парче желязо за подложка. За да не ги изтър­вете в морето, добре е да ги завързвате за китките си с предварително подгот­вено шнурче. Няма да описвам как се работи със секач, но по-лесно ще ви бъде, ако с няколко удара на чука предварително сплескате проволката, там където ще сечете. Проволките се секат не до мачтата или по средата (където е лесно), а възможно най- близо до кoрпуса. Зад борда не трябва да висят краища. След като всички крепителни въже­та са прекъснати, приберете това, кое­то може да бъде спасено. Скътайте всичко под палубата.

НИКОГА НЕ ОСТАВЯЙТЕ ВЪРХУ ПАЛУБАТА КАКВИТО И ДА СА ВЪЖЕТА, те имат коварния навик да се изплъзват зад борда и да се хвърлят в обятията на въртящия се винт.

ПРИБИРАНЕ НА МАЧТАТА. Ве­че сте изтеглили и прибрали всичко оцеляло от стъкмяването. Трябва да решите какво ще правите с мачтата. Щом не можете да я качите и укрепите на палубата, най-добре е (но не и от финансова гледна точка) да я пратите на дъното. Преди да я махнете от борда си, където тя ще бъде един дамоклев меч, опитайте още веднъж да откачите гика или парче от мачтата (когато е натрошена на няколко ча­сти), за да ви послужи като аварийна мачта.

ИЗПРАВЯНЕ НА АВАРИЙНА МАЧТА. След като сте прибрали всичко и три пъти сте проверили дали зад борда няма въжета, които да се навият на винта, можете да запалите двигателя и да поемете пътя към най- близкото пристанище. Ако на съда ви няма двигател и наблизо няма кой да ви се притече на помощ, не остава нищо друго, освен да направите ава­рийна мачта и на нея да вдигнете някакво ветрило, за да си осигурите постъпателно движение. Трудно може да се изфантазира предварително каква ще бъде ава­рийната мачта. Това зависи както от характера на строшаването на щат- ната мачта (дали от дъно или нагоре към краспиците), така и от големината на спасените парчета или части от рангоута. Сравнително лесно може да се из­прави и укрепи двунога мачта, подоб- на тази от сала „Кон-Тики“. На такава мачта удбоно се вдигат едно или две ветрила – стаксели. В зависимост от курса спрямо вятъра, водещ до най- близкото пристанище, трябва да се подберат такива ветрила, че при по­ставянето им да се получи що-годе равновесие в движението и да не се налага непрекъснато противодействие с кормилото. Неволята най-добре ще ви научи, стига да не загубите самооб­ладание.

КОРМИЛОТО Е ПОВРЕДЕНО

Тази авария изглежда ужасна, но всъщност сравнително лесно се прео­долява, а и плавателният съд не е авто­мобил, който загива, влезе ли в лента­та за насрещно движение.Когато яхтата се управлява с кормилно колело (щурвал) и с тегличи (приводи от проволка или верига), задължително е да има аварийно уп­равление. Обикновено това е румпел, който се надява върху горната част на кормилната ос и с него може да се управлява, като се изоли­рат повредените приводи на кормилното колело. Повредите по кормилното устройс­тво значително по-лесно се отстраня­ват, когато кормилото е открито, т. е. прикрепено е зад кърмата. Не е така в случай, че перото на кормилото се намира под кърмата и неговата ос минава през корпуса. Както при всич­ки аварийни случаи на море, най-доб­рият начин на действие е този, който сте обмислили предварително, като сте подготвили необходимите матери­али. При малките лодки едно здраво гребло, закрепено към кърмата, е на­пълно достатъчно да ви възвърне кон­трола върху движението. Същият ме­тод може да се приложи и при по- големите съдове, стига височината на кърмата да позволява това.

През 1966 г. по време на транс атлан­тическото състезание „Бермуда – Ко­пенхаген“ кормилната ос на яхта „Пен Дюйк II“ се скъсва и перото отива на дъното. За Табарли, който командва тогава яхтата, няма проблеми. В края на резервния гик заковава две дъски от подовия настил и полученото по този начин грамадно гребло закрепва на кърмата. За да може да устоява на големия натиск, вместо с ръце той управлява този своеобразен румпел чрез две талии, закрепени към всеки борд. След пет денонощия пла­ване през бурния Атлантик с такъв авариен рул той благополучно при­стига в Сен Пиер.

Наистина вие не сте Табарли, но …..

Асен Дремджиев